Либрето на Едуин ДюБоуз Хейуърд и Айра Гершуин, адаптация на пиесата "Порги" на Дороти и ДюБоуз Хейуърд, която от своя страна е адаптация на едноименния роман на ДюБоуз Хейуърд от 1925 г.
Първо изпълнение – Бостън, Colonial Theatre, 30 септември 1935 г.
Първо изпълнение в България – Бургас, 20 януари 1984 г., диригент – Иван Кожухаров, режисьор и хореограф – Васил Попов.
Действащи лица:
• Порги, просяк-инвалид – бас-баритон
• Бес, любовница на Краун – сопран
• Краун, груб пристанищен хамалин – баритон
• Спортин’ Лайф, търговец на наркотици – тенор
• Робинс, жител на Кетфиш Роу – тенор
• Сирина, негова съпруга – сопран
• Джейк, рибар – баритон
• Клара, негова съпруга – сопран
• Мария, гостилничарка – контраалт
• Минго – тенор
• Питър, продавач на мед – тенор
• Лили, негова съпруга – сопран
• Фрейзър, тъмнокож адвокат – баритон
• Ани – мецосопран
• Продавачка на ягоди – мецосопран
• Джим, памукоберач – баритон
• Погребален агент – баритон
• Продавач на раци – тенор
• Скипио, малко момче – сопран
• Г-н Арчдейл, бял адвокат – говорна роля
• Детектив – говорна роля
• Полицай – говорна роля
• Следовател – говорна роля
С изключение на малките говорни роли всички действащи лица са афроамериканци.
Място и време на действието: Кетфиш Роу, измислено някогашно аристократично имение на морския бряг в град Чарлстън, щата Южна Каролина, изоставено от белите собственици и населено от афроамериканци. Около 1930 година.
Първо действие
Първа картина – Кетфиш Роу, лятна вечер.
Някога имението е било собственост на богати бели американци, но сега тук живеят тъмнокожи. Младата майка Клара пее на бебето си прекрасната приспивна песен „Лятно време“. Мъжете от Кетфиш Роу се готвят да играят на зарове. Един от тях – Робинс, се присмива на съпругата си Сирина, която настоява той да не играе. Робинс заявява, че в събота вечер един мъж има пълното право да играе хазарт. Мъжът на Клара – рибарят Джейк, изразява господството на мъжете над жените в обществото на Кетфиш Роу със своя собствена приспивна песничка – „Жената е вещ понякога“, осмивайки женското непостоянство. Пристигат и други рибари, както и памукоберачът Джим, който е ужасно уморен от работата си и решава да стане рибар. Влиза Порги – сакат просяк без крака, който се придвижва на количка, теглена от коза. Всички в Кетфиш Роу обичат Порги и мъжете го посрещат с радостни викове, защото той ще се присъедини към играчите. Появява се и възрастният продавач на мед Питър, който шумно хвали стоката си. Грубият докер Краун – известен местен хулиган, нахлува, последван от приятелката си Бес, и веднага купува евтино уиски и малко „щастлив прах“ от местния наркодилър Спортин’ Лайф. Жените от общността отбягват Бес, която е млада и твърде атрактивна. Най-строги към момичето са благочестивата Сирина и уважаваната гостилничарка Мария. Порги плахо се опитва да защити Бес от техните нападки. В трогателния речитатив „Когато Господ те прави сакат, иска да си и самотен“ Порги споделя тъжния си безизходен живот и твърди, че жените не го интересуват въобще. Играта на зарове става все по-разпалена, но играчите един по един се отказват, оставяйки само Робинс и Краун, който вече е доста пиян и агресивен. Когато Робинс печели, Краун се опитва да му попречи да вземе печалбата си. Започва кавга, после бой, в който Краун убива Робинс. Изтрезнял, докерът веднага хуква да бяга, изоставяйки приятелката си Бес, но я предупреждава, че ще се върне, когато скандалът се уталожи. Спортин’ Лайф се опитва да утеши Бес по своя начин, давайки ѝ доза от „щастливия прах“, а после ѝ предлага да замине с него за Ню Йорк, но девойката отказва. Наркодилърът изчезва, а Бес започва да тропа на вратите в Кетфиш Роу с молба за убежище, но е отхвърлена от всички, с изключение на Порги, който я пуска да влезе.
Втора картина – Стаята на Сирина, следващата вечер.
Всички оплакват мъжа на Сирина – Робинс, убит от Краун. Съседите са се събрали, за да пеят скръбни спиричуъли над тялото и да съберат пари за погребението. Влиза Порги, който иска да даде своята лепта за погребалната церемония, с него е и Бес. Тъй като Порги по природа е лидер, той активно участва в молитвите и утешенията. Бес също се опитва да внесе пари за церемонията, но Сирина ги отхвърля, докато Бес не ѝ обяснява, че вече живее с Порги. Идва бял детектив и строго предупреждава, че тялото трябва да бъде погребано не по-късно от утрешния ден – в противен случай то ще бъде дадено за упражнения по дисекция на студенти по медицина. Неочаквано детективът обвинява стария Питър за убийството. Напразно продавачът на мед отрича, напразно настоява, че Краун е убиецът на Робинс. Детективът заповядва Питър да бъде арестуван като свидетел, който ще бъде принуден да даде показания срещу Краун. Сирина оплаква загубата си с трагичната песен „Мъжът ми си отиде“. Влиза симпатичният погребален агент, който установява, че са събрани само 15 долара от необходимите 25 за погребението, но се съгласява да извърши ритуала, след като Сирина му обещава да изплати сумата по-късно. Бес, която до този момент е седяла мълчаливо встрани от всички, започва да пее госпъл – „О, влакът чака на гарата… той ще пътува за Обетованата земя“. Всички се присъединяват към нея, приветствайки я в своята общност.
Второ действие
Първа картина: Кетфиш Роу – месец по-късно.
Джейк се готви да излезе в морето заедно с останалите рибари. Съпругата му Клара го моли да не тръгва, защото по това време на годината често се разразяват бури, но той е твърдо решен – семейството има остра нужда от пари. Тази реплика провокира Порги да възпее новите си възгледи за живота – той е беден, но живее с Бес и е абсолютно щастлив! Наркодилърът Спортин’ Лайф отново се опитва да пласира „щастливия прах“, но само провокира гнева на Мария, която го заплашва. Междувременно пристига тъмнокожият адвокат-измамник Фрейзър, който по молба на Порги срещу един долар е изготвил фалшив документ за развода на Бес и Краун. Когато разбира, че двамата изобщо не са сключвали брак, мошеникът вдига цената за документа на долар и половина. Идва белият адвокат Арчдейл, който порицава колегата си за това, че търгува с фалшиви разводи, а след това казва, че Питър скоро ще бъде освободен. В този момент над Кетфиш Роу прелита мишелов – това е лоша поличба. Порги настоява злата птица, която предвещава беда, да изчезне – точно сега той най-после е намерил щастието си!
Докато обитателите на Кетфиш Роу се готвят за пикник, който ще се проведе на близкия остров, Спортин’ Лайф още веднъж предлага на Бес да тръгне с него за Ню Йорк. Тъй като тя отново отказва, той се опитва да ѝ пробута малко „щастлив прах“, въпреки настояването ѝ, че е отказала наркотиците. В този момент Порги го сграбчва за ръката и тъй като, въпреки че е инвалид, е много силен, наркодилърът изплашен се маха. Бес и Порги остават сами и спокойно могат да изразят любовта си в дуета „Бес, ти си моя жена сега“. Съседите влизат въодушевени и нетърпеливи да тръгнат за пикника. Мария кани и Бес с тях, но младата жена се колебае, тъй като Порги не може да се качи на лодка и няма как да дойде с тях. Все пак, Мария настоява. Порги убеждава Бес да отиде да се повесели на острова и тя тръгва с останалите, докато любимият ѝ гледа как лодката напуска пристанището.
Втора картина: Остров Китиуа, същата вечер
Всички се забавляват на пикника. Спортин’ Лайф представя на събралите се свои цинични версии на библейски сюжети в песента „Не е задължително да е така“, а Сирина го порицава. Всички се готвят да отплават обратно, но когато Бес тръгва след тях, от храстите изниква Краун, който ѝ напомня, че Порги е нещо „временно“ и се надсмива над уверенията ѝ, че сега тя вече ще живее скромно и прилично. Бес иска да се раздели с Краун завинаги и се опитва да го накара да я забрави, но той отказва да я пусне. Сграбчва я и не ѝ позволява да стигне до лодката, която тръгва без нея. След това Краун насила целува Бес, отново се смее на нейните протести и я замъква в близката гора – намеренията му са съвсем ясни.
Трета картина: Кетфиш Роу, седмица по-късно, преди разсъмване.
Джейк отново тръгва за риба в морето, въпреки че един от колегите му казва, че изглежда се задава буря. От затвора се завръща освободеният Питър. Бес е успяла да избяга от Краун и лежи в стаята на Порги, измъчвана от треска. Сирина отправя молитва към Иисус да избави Бес от страданията. Край прозорците преминават продавачката на ягоди, продавачът на мед Питър и продавачът на раци и всеки хвали стоката си. Към пет часа следобед Бес идва в съзнание. Порги ѝ казва, че знае, че е била с Краун, а тя признава, че Краун е обещал да се върне. Порги заявява, че Бес е свободна да отиде където поиска, а тя отвръща, че много иска да остане при него, но ужасно се страхува от Краун. Порги пита какво би станало, ако Краун го нямаше. Бес му казва, че го обича и го моли да я защити. Порги ѝ обещава – тя никога повече няма да се страхува. Клара се взира надалеч към морето, уплашена за Джейк. Мария се опитва да я успокои, но изведнъж камбаната, която предупреждава за урагани, започва да бие.
Четвърта картина: Стаята на Сирина, на следващия ден сутринта.
Обитателите на Кетфиш Роу са се събрали в жилището на Сирина, за да се скрият от урагана и се опитват да заглушат звука на бурята с молитви и химни. Спортин’ Лайф им се подиграва заради убеждението, че бурята е сигнал за Страшния съд. Клара отчаяно пее своята любима приспивна „Лятно време“. Но вратата се чука и всички решават, че това е Смъртта. Но вместо нея, нахлува Краун, който търси Бес. Краун не се страхува от Бога и заявява, че след дългата му борба да доплува от остров Китиуа до Кетфиш Роу, двамата с Господ са приятели. Всички се опитват да заглушат богохулствата на Краун с още молитви, но той им се подиграва с вулгарна песничка за червенокоса жена. Изведнъж Клара вижда лодката на Джейк, която плува обърната и се втурва навън в опит да спаси мъжа си, като оставя бебето си на Бес. Бес моли някой от мъжете да отиде с Клара, а Краун се подиграва на Порги, който очевидно не може да помогне. Тогава Краун сам тръгва на помощ на пострадалите, крещейки: „Добре, Големи Приятелю! Ние сме готови за още една Лодка!“. Хорът продължава да се моли, докато бурята се засилва.
Трето действие
Първа картина: Кетфиш Роу, на следващата вечер.
Жените оплакват Клара, Джейк и останалите рибари, загинали по време на бурята. Когато започват да жалят и за Краун, Спортин’ Лайф им се надсмива. Той настоява, че Краун може би не е мъртъв и отбелязва, че когато една жена има мъж, тя може би ще го запази, но ако има двама мъже, много вероятно е накрая да остане сама. Чува се гласът на Бес, която сега се грижи за бебето на Клара и му пее нейната приспивна „Лятно време“. Когато става съвсем тъмно, Краун крадешком се промъква, за да стигне до Бес, но се сблъсква с Порги. Двамата се сбиват и Порги убива Краун, а после възкликва към Бес: „Сега имаш един мъж. Имаш Порги!“.
Втора картина: Кетфиш Роу, на следващия ден.
Идва детективът, за да говори със Сирина и приятелите ѝ за убийствата на Робинс и Краун. Всички в един глас заявяват, че не знаят кой е убиецът на Краун, с което доста разстройват детектива. Тъй като непременно му трябва свидетел, следователят започва да разпитва Порги. И тъй като Порги признава, че е познавал Краун, му е заповядано да идентифицира трупа. Спортин’ Лайф казва на инвалида, че труповете кървят в присъствие на убийците си и че детективът ще използва това, за да обеси Порги. Уплашен, Порги отказва да разпознае тялото, но въпреки това е завлечен в полицията. Бес е съвсем объркана и Спортин’ Лайф задейства плана си. Той казва на младата жена, че Порги дълго ще остане в ареста, докато той – наркодилърът, все още е тук. После пак ѝ предлага „щастлив прах“ и въпреки, че тя отказва, ѝ го дава насила. След като Бес е вече опиянена от наркотика, Спортин’ Лайф рисува съблазнителна картина на живота ѝ с него в Ню Йорк. Тя обаче възвръща силите си и се втурва в стаята, тръшвайки вратата пред лицето му, но той оставя пакетче „щастлив прах“ на прага и сяда до него, за да изчака слабостта ѝ.
Трета картина: Кетфиш Роу, седмица по-късно.
В една прекрасна утрин Порги е освободен от ареста, където е бил задържан заради неуважение към съда, отказвайки да разпознае тялото на Краун. Порги се завръща в Кетфиш Роу много по-богат от преди, защото е играл на зарове със съкилийниците си. Той е донесъл подаръци за приятелите си. Изважда и красива червена рокля за Бес и не разбира защо всички изглеждат толкова притеснени от завръщането му. После вижда бебето на Клара в прегръдките на Сирина и разбира, че нещо не е наред. Пита къде е Бес. Мария и Сирина му разказват, че Бес е избягала със Спортин’ Лайф в Ню Йорк. Порги не знае нищо за Ню Йорк – знае само, че това е град, който се намира далеч на север. Но бедният сакат влюбен не може да се примири с мисълта, че ще изгуби Бес. Той впряга козичката в инвалидната си количка и тръгва за далечния приказен град. Порги е сигурен, че ще намери любимата – нали любовта го води. Операта завършва с неговата молитва към Бог за кураж и сила по пътя: „Господи, аз съм на път“.
