В своя първообраз, Радио България се появява на 16 февруари 1936 година – само 13 месеца след като радиоразпръскването у нас става държавна собственост, а българското радио, тогава – Радио София, официално стартира своята дейност. Денят бил неделен и с помощта на късите вълни цялата утринна програма прозвучала за първи път в Европа, Северна Африка и Северна Америка.
Документите свидетелстват, че преди 84 години предаванията за чужбина на националното радио са въведени първо на есперанто, а след 1 май 1937 г. – системно, пет пъти седмично, на френски, немски, английски и на италиански език. През 1938 г. е създадена и нова форма, наречена “Специални предавания за определени евро страни”. Особеното на тези програми е в предварителната им разгласа в страните, за които са предназначени. Разгласяването ставало чрез легациите и стопанските ни представителства в чужбина, с помощта на чуждестранни радиостанции и вестници.
В тези първи години на предаванията за чужбина, като автори и водещи са привличани нещатни сътрудници. Такъв е случаят с редактора от вестник “Ла пароль булгар” (”Българско слово”) Жорж Милчев, който прави седмичните предавания на френски, както и с работещият в Дирекцията на печата Петър Увалиев, който подготвял програмите на италиански език.
Друг любопитен факт от историята на Радио България е, че след смяната на режима на 9.09.1944 г., предаванията на български език за чужбина са спрени. Излъчването им е възстановено едва в края на 50-те години на ХХ век, а емисиите са насочени основно към българската емиграция в Северна и Южна Америка, наричана от социалистическия режим „икономическа“.
В периода 1945 - 1950 година, в националната си програма Радио София излъчва десетминутни новинарски емисии на румънски, сърбохърватски, гръцки и турски, а след това, вече и в чужбина, зазвучават предаванията на турски, сърбохърватски, гръцки, албански, испански, португалски, арабски, испански, руски…*
В звуковия файл можете да си припомните как е звучало Радио България през годините…
От 1992 г. предаванията за чужбина на БНР се наричат „Радио България“, а от месец май 2004 г. екипът им поддържа и многоезичната страница на БНР в интернет – с текст, картина и звук, на 11 езика.
Наред с положителните промени, новото хилядолетие изправя екипа на Радио България пред редица перипетии, каквито са: спирането на излъчванията на къси и средни вълни през 2012 година; закриването на арабската секция през 2016 г., прекратяването на 24-часовият онлайн аудио поток (streaming) на български, английски, испански, немски, френски, руски, сръбски, гръцки, турски и албански език през 2017 г.; предложението за преструктуриране на Радио България и „редуциране“ на езиковите редакции до три, срещнало мощната съпротива на журналистите и подкрепа от партньорите на медията, в лицето на международни организации, държавни институции, дипломатически мисии, европейски депутати, български медии в чужбина...
Устояло на превратностите на времето, Радио България продължава и днес да следва своята мисия – всекидневно да предоставя надеждна и прецизно поднесена информация от и за България, съдействайки за формирането на имиджа на страната ни по света и подпомагайки с информация българските общности зад граница и нашите сънародници, които са с майчин език, различен от българския.
Пред екипа на медията стои амбициозната задача да задълбочи градените с години връзки с наши сънародници в различни точки на света, като поддържа жива връзката им с родната култура и език и привличайки техни представители за свои сътрудници. В програмните намерения на Радио България са залегнали и много нови форми на поднасяне на информация, които, вярваме, много скоро ще можем да ви представим.
Честита 84-а годишнина на Радио България!
Благодарим ви, че сте с нас и че ви има!
* В текста са използвани данни за исторически факти, изследвани и описани от Божидар Методиев, журналист и музеен уредник.
Снимки: архив
