Британският министър на вътрешните работи Прити Пател бе остро критикувана за твърдението, че 8 милиона „икономически неактивни“ британци могат да запълнят овакантените работни места след Брекзит. Това става след като вчера правителството оповести новата точкова имиграционна схема, която не позволява на нискоквалифицирани работници да получават визи след като от началото на следващата година бъде прекратено свободното движение на хора.
По данни на Министерството на вътрешните работи 70 процента от пребиваващите в момента в Обединеното кралство работници от ЕС няма да покрият критериите, ако кандидатстват по новата схема.
Прити Пател обаче не е загрижена. По нейните думи е време бизнесът да започне да инвестира в хората в страната. Тя посочи, че има 8 милиона души, което е 20 процента от работната сила, на възраст от 16 до 64 години, които в момента са „икономически неактивни“, че това е голям потенциал и че не е вярно, че британците не искат да вършат определена работа. Пател обаче веднага бе опровергана от Андреа Уеърхам, директор на Отдел „Кадри“ във веригата „Прет а манже“, която каза, че 65 процента от работната ѝ сила е от страни от ЕС и че само един на 50 души, кандидатстващи за работа, е британец. Данните на националната статистика също са против оптимизма на Пател. От тези близо 8 и половина милиона, за които говори Пател, само 20 процента са изявили желание за работа.
Освен това около 2,6 милиона от тях са студенти, 2 милиона са със сериозни заболявания, други два милиона се грижат за домове или членове на семейството и малко повече от милион вече са пенсионери.
Работодатели и експерти не виждат как новата схема ще гарантира функционирането на уязвимите сектори.
Мадлийн Съмпшън от университета в Оксфорд заяви:
„Много от индустриите, за които говорим, не правят големи печалби. Някои могат да си позволят да се механизират, но други могат да нямат тези възможности и ще започнат да произвеждат по-малко и в някои случаи дори да фалират“.
„Имаме проблем с набирането на персонал. В моя дом повече от 10 процента от персонала е от Европа. Ако ги нямаме, не можем да функционираме. А ако ние не си вършим работата, това оказва допълнителен натиск върху държавното здравеопазване. Проблемът е, че тези длъжности са висококвалифицирани, но ниско платени. Малцина в сферата на грижите могат да имат заплата над 25 600 паунда“, смята на свой ред Майк Падъм, директор на дом за грижи за хора с деменция в Скарбъро.
