142-та годишнина от Освобождението на България ще бъде отбелязана с молебен и церемония по издигането на националния флаг.
За първи път трети март се отбелязва през 1880-та година като ден на „Възшествието на престола на император Александър Втори и заключението на Сан Стефанския мир“. Като ден на Освобождението на България Трети март е честват за първи път през 1888-ма.
Заради заповедта за отмяна на всички мероприятия на закрито заради коронавируса, Националният военноисторически музей отмени всички събития, които се провеждат там.
Военноморският музей във Варна представя изложбата „Знамена на свободата“, посветена на 142-рата годишнина от Освобождението на България. За първи път във Варна ще бъдат представени уникални експонати, които са част от фонда на Националния военноисторически музей.
Посетителите на музея ще имат възможност да видят три от петте оригинални знамена на Българското опълчение, пренесли през десетилетията стремежа към постигане на желаната свобода.
Това са знамената на 1-ва и 5-а опълченска дружина, изработени зад граница със средства на българската емигрантска общност. Те не са участвали в бойни действия по време на Руско-турската война, но се развяват като знамена на Опълчението на военния парад в Пловдив на 30 август 1878 година.
Третото знаме е известно като знамето на Горнооряховските въстаници. Ушито за Априлското въстание, то е връчено на 4-та дружина по време на Руско-турската война и се развява в боевете при Шипка, Шейново и Стара Загора. След Освобождението и трите знамена участват във войните за национално обединение.
За експозицията пред репортера ни Ваня Славова говори доц. Соня Пенкова-директор на НВИМ:
Изложбата „Знамена на свободата“ ще гостува във Варна до 26 март.
Музеят работи с обичайното си работно време от 9.30 до 17. 30 часа от вторник до събота. По препоръка на здравните власти няма да има само вход свободен на Трети март заради нарасналата опасност от разпространение на коронавирус в Европа и обичайното струпване на много хора във вътрешните експозиции в дните на отворени врати.
Повече информация може да се прочете на официалния сайт на музея.
Варна знамена Военноморски музей изложба
Денят на Освобождението на България от османско владичество.
По този повод ви представяме няколко важни и ключови събития от историята. Събития, но също и личности, довели до един от най-важните моменти в историята на Третата българска държава.
През 1877 г. започва Руско-турска война. Тя е обявена с манифест в Кишинев от император Александър II. Войната завършва с победа за участниците в антиосманската коалиция, начело с Русия.
На 3 март (19 февруари по стар стил) през 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя. С този важен документ се слага край на войната, а България възкръсва отново на картата на Европа.
Датата (3 март) съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 г. и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 година. Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите велики сили.
Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.
Англия и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор.
По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 година.
Договорът предвижда:
България да бъде разделена на пет части - Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.
Макар решенията на Берлинския договор да се оказват голямо разочарование, вече е поставено началото на Третата българска държава.
За значението на днешния ден разказва доц. Соня Пенкова:
