Eмисия новини
от 03.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Специален репортаж на Ройтерс

"Всичко е наред". В Италия: триаж и лъжи за болните от коронавируса пациенти

Снимка: Ройтерс

Битката срещу смъртта спира за кратко всеки ден в 13:00 часа местно време

По това време, докторите от интензивното отделение на болницата "Сан Донато" (San Donato) звънят на роднините, за да ги информират за състоянието на 25-те болни от коронавирус в тяхното отделение, които са в критично състояние, упоени и с поставени тръби в гърлата, за да могат да дишат. Обедните часове преди са били време за свиждане в тази миланска болница. Но сега, когато страната се бори с епидемията от коронавирус, която вече отне живота на над 3000 души, посетители не са разрешени. И никой в Италия вече не напуска дома си.

Когато докторите се обаждат, те се стараят да не дават напразни надежди. Те знаят, че всеки един от двама пациенти, поразени от тази зараза, които са под интензивни грижи вероятно ще умре.

Докато епидемията от Covid-19 се разпространява и заразата прогресира, нуждата от легла постоянно нараства, особено заради дихателните проблеми, до които болестта може да доведе. Всеки път, когато се освободи легло, двама анестезиолози се консултират със специалист-реаниматор и интернист, за да решат кой следващ пациент да заеме леглото.

Възрастта и придружаващите заболявания са важни фактори. Но също така е важно и дали пациентът има семейство.

"Трябва да имаме предвид дали по-възрастните пациенти имат семейства, които могат да се погрижат за тях, след като напуснат интензивното отделение, защото те ще имат нужда от помощ", казва Марко Реста, който е заместник-директор на интензивното отделение в болница "Сан Донато".

Дори и да няма никакъв шанс, посочва той, трябва „да погледнем пациента в очите и да му кажем: всичко е наред. И тази лъжа те съсипва".

Най-опустошителната медицинска криза в Италия след Втората световна война принуждава лекари, пациенти и техните семейства да взимат решения, които, според Марко Реста, бивш военен лекар, не му се е налагало до взима дори по време на война.

Реста казва, че 50% от приетите в интензивните отделения пациенти с Covid-19 умират, в сравнение с обичайна смъртност от 12-16% за интензивните отделения в цялата страна.


Докторите предупредиха, че Северна Италия, където здравната система е оценена като една от най-ефективните в света, е предвестник на кризата, която вирусната зараза ще донесе на света. Епидемията, която засегна първо северните райони Ломбардия и Венето, постави на колене болничната система и подложи екипите на интензивните отделения на колосално напрежение.

В рамките на три седмици, 1135 души са имали нужда от интензивни грижи в Ломбардия, но в региона има само 800 болнични легла, предназначени за това, според Джакомо Грасели – завеждащ интензивното отделение на болница "Поликлинико" (Policlinico) в Милано, която е отделно от "Сан Денато". Грасели координира работата на всички интензивни екипи в Ломбардия.

Подобни дилеми не са новост в медицинската професия. Когато лекуват пациенти с дихателни затруднения, лекарите от интензивните отделения винаги оценяват шанса им за възстановяване преди да предприемат интубация – инвазивна процедура, която включва поставяне на тръба в устата и надолу в гърлото и дихателния тракт.

Но този голям брой на пациентите означава, че лекарите трябва да избират по-често и по-бързо кой има по-голям шанс за оцеляване – избор, който е особено сложен в католическа страна, която не позволява евтаназия и където населението, според Евростат, е най-застаряващото в Европа, като един от четири възрастни е на или над 65 години.

„Не сме свикнали с такива драстични решения“, казва Реста, 48-годишен анестезиолог.

Италианските лекари казват, че при толкова възрастни пациенти с Covid-19, които проявяват дихателни проблеми, те не могат да дадат шанс на онези, за които има слаба надежда за възстановяване.

Алфредо Визиоли, на 83 години от Кремона, е бил един от тези пациенти. Когато му поставят диагнозата, живее активен живот, у дома с немската си овчарка Олаф, която семейството му е подарило. Грижел се за 79-годишната си съпруга Илеана Скарпанти, която претърпяла инсулт преди две години, казва внучката му Марта Манфреди.

Отначало той има само треска от време на време, но две седмици след като му е поставена диагноза Covid-19, той развива белодробна фиброза – заболяване, в резултат на увредена и наранена тъкан на белите дробове, което затруднява дишането.

Лекарите в болницата в Кремона, град с около 73 000 жители в района на Ломбардия, е трябвало да решат дали да го интубират, за да му помогнат да диша.

"Казаха, че няма смисъл", споделя внучката Манфреди.

Самата Марта отбелязва, че би искала да можеше да държи ръката на дядо си, докато той спи упоен с морфин, преди да умре.

Сега Манфреди се притеснява за баба си. Илеана също е заразена с Covid-19 и е в болницата, въпреки че реагира добре на респиратора, който й помага да диша. Никой не е казал на Илеана, че съпругът й е починал.

Координаторът за интензивно лечение в Ломбардия – Грасели посочи, че смята, че досега всички пациенти с разумен шанс да се възстановят и да водят приемаливо качество на живот са били лекувани. „Преди, за някои хора бихме казали „нека им дадем шанс за няколко дни”. Сега трябва да бъдем по-строги", добави той.


Този медицински триаж се случва и извън болниците (б.р. процес на разпределение (сортировка) на пациентите, чрез определяне на медицински приоритет, в зависимост от степента на спешност и необходимите на пациента диагностика, лечение или транспорт).

В петък кметът на Фиденца, град съвсем близо до региона на Ломбардия, забрани достъпът до местната болница за 19 часа. Болницата е била пълна с пациенти, които са болни от Covid-19, и болничният персонал е работил в продължение на 21 дни без почивка. Целта на затварянето на болницата била тя да може да продължи да функционира, но това означавало за някои хора „че са починали у дома си“, каза кметът Андреа Масари.

Новият коронавирус се появи за първи път в Италия през януари, но епидемилогичното огнище избухна през февруари в малкото градче Кодоньо, на около 60 км югоизточно от Милано. Някои медицински експерти смятат, че заразата може би е била пренесена от някой, който е пътувал до Италия от Германия.

Властите в Рим взеха бързо решение  Рим да изолира северната част на страна, като първоначално блокира и въведе карантина в 10 града в Ломбардия и един във областта Венето. Но това не спря вируса. В рамките на една седмица 888 души са били положително тествани за болестта, а 21 са починали. Случаите започнаха да нарастват експоненциално. Първо бяха ударени малките градове, което незабавно натовари малките болници.

От миналата седмица Италия навлезе в пълна самоизолация. Затворени са всички училища, офиси и служби и беше наредено на всички да останат у дома, ако нямат убедителна причина да останат у дома си. Мерките, които се следват и от другите европейски страни, са насочени към спиране на разпространението на коронавируса.

Италианските власти са особено загрижени да забавят появата на вируса в Южна Италия, която има много по-слабо финансирана система от северната част на страната.


Частните болници обикновено са предназначени за платените пациенти, но правителството им нареди да осигуряват безплатно медицинско обслужване на заболелите от Covid-19. Болницата "Сан Донато", която е частна собственост, изпраща на място анестезиолози и други специалисти в най-зле засегнатите градове. Четвърта и пета година студенти по медицина бяха повикани да помагат в болниците. Кардиолози бяха изпратени в спешните отделения и отделенията за Covid-19.

Сега почти всичките операционни в региона на Ломбардия са превърнати в интензивни отделения, каза Грасели – координатор на интензивните грижи. Болничният персонал работи извънредно. Някои заместват заразените си колеги. Пациенти се местят от едно населено място в друго.

Според Грасели, по принцип съотношението на медицинските сестри спрямо пациентите в интензивните отделения в региона е било едно към две. В момента се пада по една медицинска сестра на четирима или петима пациенти. „Тотално сме реорганизирали болничната си система“, посочва той.

Всички заразени хора, които пристигат в болница, изпитващи проблеми с дишането, получават кислород, казва Грасели. Въпросът е до каква степен – и за колко време – да се запазят изкуствено дишащите.

Хората с по-леки проблеми с дишането са свързани с външна машина с маска или, ако пациентът не реагира, с лицева каска. Ако състоянието им се влоши, лекарите трябва да решат дали да ги приемат в интензивно лечение, където ще бъдат интубирани.

Но има проблем: Интубирането може да наложи увреждане на тялото, особено за по-възрастни пациенти, казва Грасели. Дори ако възрастните хора оцелеят, много от тях могат да развият други проблеми, като трудности с ходенето или когнитивни затруднения.

Масовата карантина на населението в Италия добавя емоционален стрес към страданията. Членовете на семейството нямат право да пътуват в линейките с роднините си, а инфекциозните отделения с пациенти с коронавирус са затворени за всеки, който не е лекар или пациент.

Някои пациенти, които не се нуждаят от интензивна грижа, се чувстват затворени в препълнените отделения.

Бившият военен лекар Реста казва, че положението в Ломбардия е по-лошо от войната в Косово през 1999 г., където той служи във въздушен спасителен екип, който превозва пациенти от Албания до Италия.

Винаги, когато пациент с коронавирус е приет в неговата болница, той казва, че служителите пишат имейл на близките му, като ги уверяват, че техният близък ще бъде третиран „като част от семейството“. Болницата се опитва да активира система за видеоконферентни връзки, така че пациентите да могат да виждат своите близки по време обажданията в 13:00 часа.

Лекар, а не роднина, често е последният човек, когото умиращите пациенти от Covid-19 виждат.

Близките и роднините не могат дори да се доближат до ковчезите от страх да не се заразят....


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от