Държавата прави всичко необходимо до този момент да се справи с епидемията, но здравната ни система няма необходимия ресурс, за да се справи с епидемията с мащабите, с които се вихри в останалите държави. Всички те усетиха удара, но повечето не бяха подготвени за него. Този удар заплашва и нас, ако не се придържаме към стриктните епидемични мерки и не се вслушваме в гласа на разума.
Това каза професор Коста Костов, консултант по белодробни болести в столичната УМБАЛ „Света Анна“ при представянето на новосъздадения Медицински експертен съвет (МЕС) към Министерския съвет, чиято цел е да подпомага държавата в справяне с разпространението на Ковид-19. Той допълни:
"Идва момент, когато пациентът трябва да научи от своя лекар горчивата наистина, за да се мобилизират всичките му съпротивителни и самосъхраняващи организма сили за справяне с коварната болест. Ще се придържаме към основния терапевтичен принцип, който ни придружава в нашата ежедневна работа - Primum non nocere – „преди всичко не вреди“. Този отбор, който виждате, е съставен от известни специалисти в своята област".
Костов нарече екипа си: „съвет от доблестни колеги“ и подчерта, че всички членове на МЕС са негов личен избор заради доброто им име и професионализъм. Ръководителят заяви:
"Приехме това предизвикателство заради всички нас, заради нашите семейства, деца, бащи и майки, баби и дядовци, които искаме да прекараме през това горнило. Влизаме в този съвет като лекари и ще излезем от него като лекари. Влизаме с имената си искаме и да ги опазим чисти на изхода. Нашата единствена цел е да направим каквото е по силите ни, за да се отскубнем всички заедно с най-малко загуби... Убеден съм, че всички заедно ще се справим, защото сме силни и можещи. На всички пожелавам кураж. Днес, както никога преди живота ни, съдбата на всеки български гражданин зависи от тази на другия, на ближния. Днес няма „аз“, „ти“, „те“. Днес сме „ние“. Тази епидемия ни дава възможност да открием отново онова, което изгубили по пътя – нашата човешка общност".
„Както е формулирано в заповедта Р-51 от 23 март на министър-председателя, нашата функция е изготвяне на алгоритми и препоръки за диагноза и лечение на Covid-19-и неговите органни усложнения. Така ще бъдем в помощ на колегите от цялата страна в диагнозата и лечението на болестта. Надяваме се, че нашата работа и информацията, която поднасяме, да бъде в помощ на правителството да взема най-правилните решения за справяне с епидемията", обобщи Костов.
Съветът включва: 14 изтъкнати специалисти в различни медицински сфери:
· Проф. Радка Аргирова - клиничен вирусолог в МБАЛ „Токуда“
· Проф. Галина Кирова - специалист по „Образна диагностика“, началник на клиника по Образна диагностика и председател на експертния съвет по образна диагностика в „Токуда“
· Професор Савелина Поповска – зам. Ректор в МУ – Плевен
· Адв д-р. Мария Петрова – специалист по медицинско право.
· Д-р Цветеслава Гълъбова – психиатър и директор на психиатричната болница в Нови Искър.
· Доц. Атанас Мангъров – инфекционист и педиатър, началник на клиника в Инфекциозна болница – София и университетски преподавател.
· Доц. Васил Велчев – кардиолог в УМБАЛ „Света Анна“ и председател на Българското дружество по инвазивна кардиология.
· Доц. Любомир Кирилов – общопрактикуващ лекар и преподавател по обща медицина, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари
· Проф. Георги Момеков, фармаколог и преподавател в Медицински университет – София
· Проф. Николай Младенов – специалист по Анестезиология и интензивни грижи от МБАЛ „Токуда“, главен координатор на Експертен съвет по Спешна медицина
· Доц. Росен Калпачки – невролог и началник на клиника в УМБАЛ „Света Анна“.
· Д-р Александър Симидчиев – пулмолог и завеждащ отделение в Болницата на МВР-София
· Константин Вълков – програмен директор на „Дарик Радио“
· Д-р Валентин Палвов – зам.- предедател на Българския зъболекарски съюз.
„Българският зъболекар е на първа линия в сегашната пандемия. Лекарите са в пожара на тази пандемия, но смятам, че вирусният товар, който е в гърото, в носа и в устата както на вирусоносителя, така и на несимптоматичния, е еднакво голям и по този начин ние сме поставени в една наистина тежка и деликатна ситуация…“, каза Павлов.
За да се предоставя достоверна, навременна медицинска информация от МЕС ще дават по две пресконференции седмично - във вторник и петък. Ще бъде създаден и специален "фейсбук портал" с подробности за болестта.
"Информация за коронавируса днес се появява от прически всеки източник. В такава ситуация няма по-важно от това да си изгради информационна хигиена и да си информираме само достоверни източници, доказали се във времето", предупреди Костов.Доц. Мангъров обясни, че в Германия се правят по 20 000 теста на ден, не само за да се установят случаите с Covid-19, но и какъв е имунният статус на населението. Според него, трябва да започне масов скриниг на цялото население с бързи тестове за коронавирус:
„Няколко думи за т.н. „бързи тестове“, защото сутрин се чуват някои странни твърдения, които, ако са на изпит, няма да минат. Какво се случва, когато се диагностицира един на пациент с коронавирус - той отделя вируса в околната среда. Това се случва някъде около 4-5 дни преди да се появят клиничните симптоми и около 20-30 дни след началото на клиничните симптоми. През този период вирусът може да бъде хванат било с бързи, било с бавни тестове. Интересното е какво се случва с контактните на такъв болен. Те могат да бъдат два вида. Едните са такива, които са го заразили. Те може да са заразили него, но вече да не са в състояние да отделят вируса в околната среда, защото е минало нужното време. В такъв случай, когато на тези контактни се прави тест, с който се открива отделянето на вируса, какъвто е референтният тест с PCR, не се намира нищо, защото просто тези хора не отделят в околната среда. За да се установи, че тези хора са били болни, трябва да се направи серологично изследване, имунохроматографски се установява… Ако това не се направи, ние този човек го откарваме в графата „отрицателен“, което се случва масово и затова при значителна част от контактните на болните, които са установени с коронавирус, не се установява нищо. Втората група контактни са тези, които „нашият човек“ – този, за когото сме установили, че има коронавирус, е заразил. В такъв случай, ако той ги е заразил сравнително скоро, тези болни няма да отделят вируса в околната среда и няма да ги хванем. Тази втора група контактни, ако се изследват само с методи, с които се открива отделяне на вируса в околната среда, също ще останат неоткрити. От казаното дотук се вижда важността на тези имунохроматографски тестове, с които ние можем да получим данни за това че някой е прекарал коронавирусната инфекция. Чрез тях може да се направи едно по-широкообхватно сероепидемиологично проучване, с което да се установи какъв е имунния статус на населението на страната по отношение на корона вирусната инфекция... Без тях (бързите тестове б.р.) се лишаваме от едно много важно диагностично средство и не сме в състояние нито да установим точно кои са контактните, нито пък да направим едно добро сероепидемиологично проучване, което да ни даде информация за това какво можем да очакваме".
Заместник-министърът на здравеопазването Бойко Пенков посочи, че страната в момента разполага са 900 легла за лечение на хора с коронавирус, но в рамките на два дни те могат да станат 2 000.
