Eмисия новини
от 15.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Съдържание на:

"Орфей и Евридика", опера в три действия от Кристоф Вилибалд Глук

Заглавната страница на операта „Орфей Евридика“ от ГлукЛибрето: Раниеро де Калцабиджи по мотиви от „Метаморфози” на Овидий
Първо изпълнение:
Виена, 5 октомври 1762 година.
Първо изпълнение в България:
София, 30 септември 1927, диригент – Юрий Померанцев, режисьор – П. К. Стойчев, художник – Александър Миленков, хореограф – Лидия Вълкова.

Действащи лица:
Орфей – контраалт
Евридика, негова съпруга – сопран
Амур – сопран

Място и време на действието: Стара Гърция, приказно.

Първо действие
Орфей е страстно влюбен в своята съпруга – нимфата Евридика, която също горещо го обича. Един ден Евридика излиза на разходка със свои приятелки и е ухапана смъртоносно от отровна змия. Пред нейната гробница Орфей горчиво плаче за прекрасната си любима – „Chiamo il mio ben così quando si mostra il dì, quando s'asconde“. Заедно с него скърбят и приятелите му. Отчаянието на певеца трогва Зевс, който се смилява над певеца и изпраща при него бога на любовта Амур.Той утешава Орфей и му дава съвет: да вземе вълшебната си лютня и да тръгне към подземното царство. Ако успее да плени с музиката си подземните сили, Евридика ще оживее и отново ще бъде негова. Условието е през целия път към царството на живите, Орфей да не поглежда любимата си, докато не излязат на дневна светлина – „Gli sguardi trattieni, аffrena gli accenti“. Окрилен от любовта, Орфей тръгва на път.

Второ действие
Тежък е пътят на Орфей към подземното царство. Той прекосява мрачната пещера Тенар и се спира пред митичната река Стикс, но зли демони и фурии преграждат пътя му и се опитват да го сплашат – „Chi mai dell'Erebo fra le caligini“. Тогава Орфей взема лютнята си и запява - „Deh! placatevi con me. Furie, larve, ombre sdegnose, vi renda almen pietose, il mio barbaro dolor“. Нежната музика трогва развилнелите се демони и те пропускат певеца да премине свещената река. Така първото условие на боговете е изпълнено.
Орфей вече е в Елизиума, в светлото царство на блажените духове. В тази сцена е прочутият танц на блажените духове, превърнал се в една от най-красивите оперни мелодии. Сред това блаженство Орфей възхвалява с великолепна ария мястото, където е попаднал – „Che puro ciel! che chiaro sol! che nuova serena luce è questa mai!“ Отново затрогнати от красивата музика духовете извеждат Евридика – „Torna, o bella, al tuo consorte“. Орфей намира своята Евридика. Въпреки великата радост, той добре знае, че оттук нататък е най-тежкото изпитание.

Трето действие
Почти достигнали изхода, в мрачен и скалист лабиринт, Орфей и Евридика все още дочуват тътена на ада. Двамата вървят, хванати за ръка, но Орфей не смее да погледне своята любима, защото няма право. Младата нимфа не знае това и изпада в отчаяние. Тя мисли, че Орфей не я обича вече. Защо още не я е прегърнал? Защо не я погледне поне за миг? Орфей настоява за малко търпение: светлината на изхода вече се вижда, още няколко крачки и всичко ще бъде както преди. Но Евридика не вярва. Тя спира и заявява, че е по-добре да умре, отколкото да живее без любовта на Орфей – „Qual vita è questa mai, Che a vivere incomincio! E qual arcano M'asconde Orfeo?“. Младежът не издържа и, забравил за обещанието си пред Амур, се обръща. В същия миг Евридика пада мъртва. Мъката от повторната загуба е още по-голяма. Орфей е готов да умре, за да последва единствената си любов – „Che farò senza Euridice? Dove andrò senza il mio ben?“. В този миг се появява Амур, пратеникът на боговете, с добрата вест: владетелите на Олимп са трогнати от безпределната любов на двамата млади, прощават на Орфей слабостта и са готови да му върнат Евридика.
В храма на Амур Орфей е довел своята любима. Всички пеят за силата на изкуството и любовта, които са способни да победят смъртта – „Trionfi Amore, е il mondo intero serva all impero“.

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени