Във всички епархии в страната бяха отбелязани 67 години от възстановяването на Българската патриаршия. Нейното съществуване е прекратено в края на 14-ти век при падането на България под османска власт, а на 10 май 1953 г. Третият църковно-народен събор избира пловдивския митрополит Кирил за първия съвременен български патриарх.
Възстановяването на Българската патриаршия се превръща във възрожденски идеал за родните ни църковни дейци.
След десетилетни упорити църковно-национални борби през 1870 година е направена първата крачка чрез учредяването на Българската екзархия. Цариградската гръцка патриаршия обаче не признава султанския ферман и обявява българската църква за схизматична.
Изолацията от православния свят продължава цели 73 години. В края на Втората световна война Цариградската патриаршия сваля схизмата и признава автокефалията на Българската православна църква.
По този начин се дава възможност през 1953 година, църквата ни да възстанови патриаршеския си статут и да избере предстоятел - патриарх.
След смъртта на патриарх Кирил през 1971 г. негов заместник става патриарх Максим - най-дълго управлявалият български патриарх в новата ни църковна история. Той ръководи Българската патриаршия в продължение 41 години.
Богословът Марин Савов припомни пред „Хоризонт“:
„България има патриаршия от 927 година - това е най-голямата българска дата за патриаршията. След това има втора патриаршия и това е вече третата патриаршия, която сега празнуваме. 1953 година само синод има и с помощта на патриарх Кирил и Вълко Червенков била възстановена“.
