Eмисия новини
от 05.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Мидите и попчетата - най засегнати от замърсяването с отпадни води

| обновено на 14.05.20 в 15:49

Прекрачен е прагът за възстановяване на екосистемата на Варненския залив и канала, след аварията на подводната тръба с отпадни води. Най-засегнати ще са дънните организми - като миди и попчета, а рибните пасажи е възможно да започнат да заобикалят Варненския залив. Има значение и за здравето на човека, за къпещите се в морската вода - отделените от планктона екстраметаболити може да предизвикат раздразнение и сърбеж по кожата. Това каза за Радио Варна директорът на Института по океанология проф. Снежана Мончева. Това замърсяване връща локалната екосистема в 80-те години, когато еутрофикацията (т.нар.„цъфтеж на водата“)  беше един от най-важните проблеми на морето ни, в резултат от дейността на химическата долина Девня и корабоплаването. Още от тогава е валидна препоръката да не се консумират каквито и да е организми от Варненското езеро и от залива, припомни специалистът и добави, че данните от станцията на Института, която е на входа на езерото винаги отчитат лошо или много лошо екологично състояние, отбеляза проф. Мончева.


Проф. Мончева как ще се отрази това голямо и продължаващо замърсяване на екосистемата на канала море-езеро и Варненския залив?
Възможни са три сценария на негативни въздействия върху екосистемата. Първият и най-вероятен е това огромно количество органично замърсяване да доведе до прекомерно увеличение на биомасата на фитопланктона (микроводорасли), което няма да може да бъде изконсумирано от следващите звена в хранителната верига. Тя пада на дъното, където предизвиква гниене и отнема кислорода и това води до смъртност на дънните организми (б.ред.предимно миди). Това има значение и за здравето на човека, за къпещите се в морската вода - отделените от планктона екстраметаболити може да предизвикат раздразнение и сърбеж по кожата. Това каза за Радио Варна директорът на Института по океанология проф. Снежана Мончева. 
Другите два сценария са все още хипотетични, поради липсата на достатъчно научни доказателства. Те са за появата на токсичен фитопланктон и за наличието на коронавирус в замърсената вода. Експерименти в други райони на Световния океан показват, че коронавирусът остава активен във вода, замърсена с битово-отпадни води. 
Означава ли това да не купуваме местен улов от пазарите? 
Този призив за неконсумиране на каквито и да е организми от Варненското езеро и от залива е от валиден още от 80-те години. Ние имаме станция на входа на езерото и данните от нея винаги остават за лошо или много лошо екологично състояние. Но тази авария ще върне екосистемата в 80-те години, когато еутрофикацията (б.ред. т.нар. „цъфтеж на водата“)  беше един от най-важните проблеми на морето ни.
Каква беше причината за повишените нива през 80-те?
Причината беше гордостта на България - химическата долина Девня, а и корабоплаването. Това бяха фактори, които доведоха до това да бъде прескочен прага, след който въобще може да се мисли за възстановяване на екосистемата на Варненското езеро. 
Прекрачен ли е сега?
Той отдавна е прекрачен. А сега неколкократно.
Каква е прогнозата ви?
Трудно е да прогнозираме, при справяне с аварията, колко време ще бъде нужно на варненски я залив да подобри показателите си и екологичното състояние. 
Как ще се отрази увеличаването на фитопланктона и намаляването на кислорода върху популацията на рибата и изобщо върху здравето на видовете?
Потърпевши ще бъдат дънните организми като попчетата и мидите. Но не бива да бъдем толкова големи песимисти, защото все пак Варненският залив е една ограничена територия, която няма да нанесе толкова големи щети на рибните запаси, които на всичкото отгоре са и подвижни организми.
Рибите, обаче като цели пасажи, ще започнат ли да заобикалят Варненския залив?
Свидетели сме на това как климатичните промени и свързаните с тях промени в теченията, диктуват пътя на пасажите, вкл. и по нашето крайбрежие. Така че, се надявам точно това да се случи. Но районът е твърде малък, за да чертаем такива черни сценарии занапред. 
Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия