Eмисия новини
от 16.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Какво възпрепятства борбата с Covid-19 в Бразилия и региона

| обновено на 30.05.20 в 14:00
Привържениците на бразилския президент Жаир Болсонаро недоволстват от журналисти, 25 май 2020 г.
Снимка: БТА

Латинска Америка бе обявена тази седмица от Световната здравна организация обяви за новия епицентър на пандемията от коронавируса.

„Сега не е времето да разхлабваме ограниченията. Сега трябва да останем силни и нащрек и агресивно да наложим доказани мерки за опазване на здравето“, каза директорът на панамериканското звено на Световната здравна организация д-р Кариса Етиен. 

С това мнение обаче не е съгласен лидерът на най-засегната страна в региона - Бразилия. Тя вече е втора в света по брой на потвърдените случаи на Covid-19, а темпът на починалите не спада под 1000 на ден.

Въпреки това президентът Жаир Болсонаро държи на мнението си, че правителствата на отделните щати трябва възможно най-бързо да разрешат съживяване на бизнеса. Насред бушуващата епидемия Бразилия е и в институционална криза.

По последни данни в Бразилия има над 438 000 болни от коронавирус. Оздравелите са 193 000, но броят на спешните случаи остава висок, а поради това прогресивно се увеличават и починалите, които вече са над 26 000. Това прави южноамериканската държава може би най-засегната от заболяването страна в света в момента.

Предвид размерите ѝ това не се усеща навсякъде, разказа пред Константин Мравов журналистът и изследовател на свободна практика Майкъл Фокс:

„Живея в южната част на страната, в град Флорианополис, щата Санта Катарина. Тук бяхме късметлии, защото това е един от щатите, който беше по-малко засегнат. В болниците ни има достатъчно място. За да поясня - Бразилия има общодостъпна здравна система, създадена с конституцията от 1988. Всеки има достъп до здравеопазване, но болничните заведения не са разпределени равномерно в страната. Тук имаме късмет, защото системата работи.

Ситуацията другаде в страната е наистина притеснителна. В 5 щата болничният капацитет е почти достигнат - Рио де Жанейро, Сао Паоло, Пернамбуко - беден североизточен щат, Амасонас и Пара. Проблемът в тях е, че средства като вентилационните апарати се намират в основните градове. Преди 2 месеца предавах от Амазония, където много от индианските общности са в периферията, а болничните легла са в столицата Манаус. Болните хора трябва да прекосят целия щат, а често няма начин това да стане“.

В представите на европейците цяла Латинска Америка може да се събере в  думата „неравенства“ и Бразилия е олицетворение на това. Най-известният ѝ град Рио де Жанейро е известен едновременно с плажовете на Копа Кабана и разпръснатите по хълмовете бедняшки фавели. 

Жаир Болсонаро

„Около 40 милиона души в страната нямат достъп до течаща вода, а как  ще се защитиш от заразата, ако не можеш да се измиеш и да изпереш дрехите си? В някои от фавелите по хълмовете на Рио хората трябва буквално всяка сутрин да излязат, да слязат, за да вземат вода, вместо да са социално изолирани.

Едно нещо, което правителството направи, е одобряването на помощи от 600 реала или около 100 американски долара месечно, за хора, работещи без договор. Това беше важно, за да имат хората някакви средства за оцеляване. Но за да получат парите, те се редяха на дълги опашки пред банките. А освен това програмата изтича следващия месец и парите ще се намалят тройно, и това ще е по-малко от 1/5-та от минималната заплата. Тогава нещата ще се усложнят.

В бедните квартали много хора са наблъскани на едно място, здравните системи не работят добре. Другото е, че правителството продължава войната си с наркотрафикантите. Само преди седмица при голяма полицейска операция в една от фавелите в Рио бяха убити 13 души, които бяха оставени на улицата. Жителите на квартала трябваше да изчистят, да се погрижат за телата. Това е един начин по който правителството прави живота на тези хора в този конкретен момент още по-труден“, коментира Фокс.

Един от изводите след няколко месеца на глобална пандемия вероятно ще бъде, че тя не успя да паузира обичайната политика.

Бразилският президент Жаир Болсонаро беше избран с обещания за твърд подход спрямо наркобандите и коронавируса няма да го накара да спре. Болсонаро затвърди и имиджа си на „южноамериканския Тръмп“ - подобно на колегата му в Щатите, дори в пика на епидемията бразилският президент настоява, че тя не бива да спира икономиката. Това доведе и до  познатото на север скарване на държавния глава и щатските губернатори, които държат на по-строг режим заради коронавируса.

„Това е особеният случай в Бразилия, защото в много страни властите реагираха адекватно на заплахата, като се обединиха, а тук се стигна до институционална криза. Болсонаро застана срещу губернаторите и дори тези от тях, които му бяха съюзници, като консерватора Жоао Дориа в Сао Пауло, размениха много остри реплики с него. Уилсон Уитцел в Рио де Жанейро, доскоро съюзник на Болсонаро, сега е разследван за корупция, и двамата са врагове“, смята Майкъл Фокс.

Уитцел настоява за спазване на по-строги карантинни мерки в Рио, но в момента е разследван за възможна корупция при построяването на допълнителни временни болници. Каква обаче е централната теза на Болсонаро.

„Основното притеснение на Болсонаро е икономиката. Той казва, „Вижте какво, 70 процента от населението ще се зарази, по-добре излезте и работете. Ако се разболеете, ще имате малка настинка“. Губернаторите се противопоставиха на това и защитиха правата си да налагат социални ограничения и карантина. Преди седмица и половина имаше онлайн среща на Болсонаро с ръководителите на Сената, Конгреса и губернаторите, всички показаха единство, но причината беше прозаична - предложения от президента икономически спасителен пакет от 11 милиарда долара. Естествено, това развълнува губернаторите, някои хора го определиха като подкуп. Ще ви дам пари, ако отворите икономиката. Реакцията, която видяхме е, че много щати обявиха планове за постепенно отваряне от юни“.

Като може би така се рискува живота на още десетки хиляди бразилци, предвид прогнозите, че починалите в страната могат да станат 125 000 до август. Губи ли бразилският президент доверието на избирателите заради рисковете, които поема? Мнението на Майкъл Фокс:

„Болсонаро е подобен на Тръмп - той знае какво харесват хората му - да бъде възможно най-антагонистичен. Винаги е казвал, че има подкрепата на 1/3 от бразилците и точно тях видяхме по улиците да протестират с настоявания икономиката да бъде отворена. В последните проучвания обаче видяхме, че се увеличават хората, несъгласни с политиката на правителството. И въпреки подхода си, той губи подкрепа“.

А насред кризата подетите от Болсонаро институционални войни се задълбочават. Президентът не се разбира с полицията и Върховния съд, които тази седмица осъществиха претърсвания в офиси на подкрепящи президента бизнесмени, блогъри и депутати заради предполагаема дезинформационна кампания в негова полза.

„Едно видео беше публикувано от Върховния съд миналата седмица, в което министрите му говорят за вкарване на губернатори и членове на съда в затвора, разбира се, Болсонаро ругаеше и така нататък. Неговите привърженици обожават това поведение и се наостриха. Така все повече вместо да имаме обединен фронт в кризата, гледаме дребни кавги между правителството на президента и различните власти“, коментира Фокс.

Въпреки че Централна и Южна Америка са новият център на пандемията, плановете в по-голямата част от страните на континента са за постепенно отпадане на ограниченията върху икономиката. Това може да се обясни и с незавидното им финансово състояние.

В рамките на Латинска Америка се наблюдава и друг феномен - в Бразилия, Венецуела, Колумбия, а и в други държави още в самото начало на глобалната криза противоепидемични мерки на много места се налагат не от централната власт, а от престъпните или политически групировки, които контролират съответния район.

Настоящето в континента, познат с преврати и партизани, продължава да бъде диктувано от политическата нестабилност и е съществен въпроса дали кризата ще донесе някаква промяна в статуквото, чийто основни характеристики са бедността, неравенствата и противоречивото влияние на Съединените щати.

Протест в Никарагуа след налагането на американски санкции над 2-ма високопоставени представители на властите. Снимка: БТА

Политиката на Жаир Болсонаро, според когото икономическите рискове от пандемията са по-съществени от здравните, не е безпрецедентен в региона. В другия край на идеологическия спектър е дългогодишният президент на Никарагуа Даниел Ортега, чиято по-централизирана власт продължава да отказва да наложи ограничения върху икономиката. На пръв поглед статистиката е на негова страна, с под 800 потвърдени случая и под 40 починали, които данни обаче се оспорват. Другаде правителствата са по-изплашени, продължава журналистът и изследовател Майкъл Фокс:  

„Видяхме много различен подход в различните страни. Един от най-вълнуващите примери е Аржентина, която още от началото наложи строга карантина в цялата страна. Те ограничиха броя на заразените и починалите до дребни стойности, на фона на Бразилия. Там има 445 починали и 11 000 заразени. Само преди дни имаше нарастване в числата, особено в гъстонаселения Буенос Айрес, който има и много бедни квартали, но правителството затегна мерките, включително тези от европейски тип - локални затваряния, излизане от вкъщи само до магазина или болницата, глоби при нарушения и така нататък“.

В Аржентина се намира и Тамара Тарaсюк от правозащитната организация „Хюман райтс уоч“. Според нея, подобно на европейските власти, тези в Аржентина са в следващата фаза - трябва да установят как безопасно да започнат олекотяване на мерките и да обособят политика за икономическите връзки с по-тежко засегнатата Бразилия. Тя допълва картината в региона:

„В държави като Бразилия, президентът игнорира проблема и умишлено тръгна срещу препоръките. Видяхме и как в Боливия правителството наложи декрет, ограничаващ свободата на словото, и се отказа само заради международния натиск. В Никарагуа правителството също игнорира здравните препоръки. В Мексико имигранти бяха задържани за няколко седмици в пренаселени институции. Пренаселването на затворите също е голям проблем в много страни и един от дебатите в Латинска Америка е дали заради пандемията не трябва да се подходи към освобождаване на хора. Ситуацията е различна в отделните страни, но със сигурност коронавирусът е голям проблем за здравните системи в целия регион“.

Буенос Айрес, 29 май 2020 г.             Снимка: БТА

Което беше особено видимо в политически нестабилния Еквадор, където преди месец видяхме подредени трупове по улиците на финансовата столица Гуаякил - това бяха починали в домовете си, на които никой не е помогнал.

Тази седмица „Хюман райтс уоч“ обърна по-специално внимание на ситуацията в страна, която не излиза от световния международен поток.

„Ситуацията във Венецуела е много сложна. Едно от основните ни открития е, че има много ограничен достъп до питейна вода. 25 процента от домакинствата и 70  процента от болниците имат непостоянен достъп до течаща вода. Това означава, че за хората е много трудно да си мият ръцете, което е основна превантивна мярка срещу коронавируса. Открихме също, че в болниците имат недостиг на сапун, ръкавици и маски за лице, така че е много трудно да се спре разпространяването на болестта“, отбелязва Тарасюк.

„Хюман райтс уоч“ цитира и данни за преследване на журналисти и лекари, изнасящи информация, която не съответства на официалните становища на Каракас.

Тамара Тарасюк: „Имаме всички тези фактори - липса на вода и предпазни средства, пренаселените бедни квартали и затвори, заедно с липсата на информация и заплахите срещу разпространяващите информация - това превръща цялата ситуация в бомба със закъснител. При тези обстоятелства е трудно да се повярва на официалната статистика за 1200 потвърдени случая и 11 починали от коронавирус“.

Същевременно добре познатият политически театър във Венецуела продължава - Съединените щати започнаха разследване за предполагаема връзка на властите на Николас Мадуро с наркотрафик. През май във Венецуела беше спряна въоръжена група, включваща частни американски наемници, чиято предполагаема цел е била свалянето на правителството. Най-малкото косвено има връзка между опита за преврат и представители на опозицията, чийто лидер Хуан Гуайдо продължава да е временен президент, признат от 50 страни, но без реална власт.

Каракас, Венецуела, 28 май 2020 г.

А в сегашната ситуация повече от всякога, американските санкции върху Венецуела засягат най-вече живота на обикновените хора.

„Американските санкции могат да ограничат достъпа на правителството до предпазни средства. От една страна организациите ограничават излишно вноса на хуманитарна помощ, от друга - заради намалените приходи от петрола. Но друго заключение е, че сривът на здравната система във Венецуела датира от преди американските санкции. Също, че венецуелските власти приоритизират например плащания на дълга си към „Роснефт“, вместо разходите за критични нужди в страната. Няма гаранции, че ако имат повече пари, ще ги използват за благото на венецуелците.

Открихме също, че намалените приходи от петрол са продукт на много фактори - един са санкциите, но има проблем с корупцията и лошото управление. Цената на самия петрол също има ефект. Нашето искане не е американското правителство да вдига санкциите, а да подсигури, че те не ограничават достъпа на хуманитарна помощ до страната. Искаме хуманитарната помощ да бъде отделена от политическата дискусия за Венецуела, защото най-важното в момента е живота на хората“, смята Тарасюк.

В съседство се намира Колумбия, която пък е приятел на Съединените щати, но това не я спасява от наркопрестъпност и неравенства. Президентът Иван Дуке продължава да се притеснява за бежанците от Венецуела, но през май в столицата Богота на протести излязоха останали без работа колумбийци. А в различни части на страната се завърна сигнала с червената кърпа, която заплашени от глад хора провесват през прозорците си като зов за помощ към своите съграждани. Броят на потвърдените случаи в Колумбия е по-малък от този на смъртните в Бразилия, но въпросът е дали няма да се стигне до опасно съвпадение между повишения в момента риск на целия континент и сякаш неизбежното постепенно отваряне на икономиката.

Радио урок за ученици без достъп до интернет в Колумбия.        Снимка: БТА

Остава и въпросът дали различните проблеми на политическите модели на континента ще намерят някакво решение заради глобалната криза. Журналистът Майкъл Фокс е песимист:

„Някои хора припомниха за епидемията от испанския грип миналия век, която според тях е основна причина за създаване изобщо на министерство на здравеопазването в Бразилия, а впоследствие и на общодостъпна здравна система. Не е видимо обаче сегашната ситуация да променя плановете на Болсонаро за приватизация, включително в здравеопазването. Трудно е да се каже дали и как континентът ще се промени социално заради коронавируса. Виждаме как в страна като Бразилия, кризата не променя плановете на президента, които не включват борба с бедността и неравенствата“. 

Репортажа можете да чуете в звуковия файл.
Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от