Една от откроимите разлики между София и европейските градове е липсата на велосипедна инфраструктура. По време на изолацията още повече хора се убедиха в достойнствата и ползите от придвижване с колело, въпреки това не изглежда в скоро време промяна на трафика да е възможна.
Има добри пожелания и тържествено откриване на велоотсечки, но велосипедна мрежа липсва и придвижването на колело в София продължава да е рисковано, а на много места и невъзможно. Има отделни отсечки, свързващи дадени точки, но няма условия за придвижване. От години има и граждански натиск и различни групи от години се борят за подобряване на условията.
Всички искаме по-зелен, свободен от автомобили, свързан и удобен за придвижване пеша и с велосипед град, а администрацията, която го управлява вече десет години, изповядва на думи същата философия.
"София продължава да бъде най-опасната столица в ЕС за втора година. В последните две години пътно-транспортните произшествия в града са се увеличили със 100 процента" – тази печална статистика сподели инж. Богдан Милчев от Института по пътна безопасност.
"Експертите, отговорни за развиването на транспортната инфраструктура на София в момента, са същите, които от 10 години не развиват тази мрежа. Продължава да има задкулисие в управлението на транспортната мрежа – каза Милчев.
Беше създаден консултативен съвет, който да работи за интересите на София, но този съвет се превръща в параван на проблемите на пътната безопасност, а не в коректив.
Проблемът са системните нарушители на пътя и за да им въздействаме, ни трябва нова философия на Закона за движение до пътищата.
За да се превърне велосипедът в култура на придвижване, ни трябва политика, но не на приказките, трябват конкретни действия – каквито няма.
Скоро ще ни се наложи да спасяваме града от афишираните му спасители", констатира Богдан Милчев.
