Малцина обаче знаят, че изпод перото на Валери Петров излиза финалната редакция на един много важен текст – преамбюлът на сега действащата Конституция на Република България, приета от VII Велико народно събрание, в което той е народен представител.
Преамбюл (на френски: préambule, на латински: praeambulus – вървящ напред, предшестващ) в правото се нарича встъпително изложение в нормативен документ, обясняващо неговата цел и философия. Терминът придоби нова актуалност, след като днешните управляващи се захванаха да пишат и приемат нов основен закон, с намерение да дадат рестарт на обществено-политическия живот в страната. Проектът им вече е готов, но от него отсъства преамбюлът, отразяващ някогашния стремеж за създаване на „демократична, правова и социална държава“.
Мнението на мнозина е, че това е просто един абстрактен текст, който не съдържа в себе си структурата на правната норма, а по-скоро звучи като прокламация или повеля. Други пък са на обратното мнение – че в него са заложени принципите на конституцията, изразени в синтетичен вид, което му придава правна същност и значение.
Основният закон в някои държави има преамбюл, а в други – не, но конституцията заема най-високото място в йерархията на нормативните актове, за това и се полага такъв. В българското съвременно законодателство има и други нормативни документи с встъпителен текст – Законът за вероизповеданията, действащ от края на 2002 година.
В защита на правната същност на преамбюла е и това, че Конституционният съд на страната неведнъж е използвал неговата основа, за да мотивира свое решение.
Да звучи разбираемо и човешко, за да стигне до сърцата на хората! За това е настоявал Валери Петров по време на работата му по редакцията на текста преди 30 години, спомнят си и разказват негови колеги народни представители, участвали в събитията.
Това гласи преамбюлът на сега действащата Конституция, оформен в този вид от Валери Петров. Добре е да го препрочитаме по-често…
