Eмисия новини
от 01.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Спомен за Валери Попова

Валери Попова (вдясно) с дъщеря си Александрина Пендачанска
Снимка: личен архив

Толкова пъти съм гледала спектакли с нейно участие на сцената на Софийската опера и винаги съм се възхищавала на единството, което представяше във всяка своя роля – актьорска достоверност, безупречно поведение, невероятно изживяни и музикално пресъздадени образи.

„Всичко у Валери беше съвършено – ще напише Розалия Бикс. Беше обожавана. Съчетаваше изтънчеността на аристократ с една подкупваща човешка простота и естественост“.

Валери Попова е родена на 7 септември 1945 г. Дъщеря е на прочутия диригент Саша Попов и пианистката Вера Бонева.
Първоначално започва да учи цигулка и дори се класира на първо място на конкурса за цигулари през 1957 г. на Музикалната академия в Ним, Франция, която е филиал на Парижката музикална академия. Като цигуларка тя участва в оркестър „Стакато“ с ръководител Развигор Попов. Взима участие в първото концертно турне у нас на детето-чудо Робертино Лорети.

Като ученичка в софийското музикално училище през 1965 г. Валери Попова изнася своя първи самостоятелен концерт. Ето какво пише в пресата от онова време: „В. Попова е много сценична, артистична и притежава безспорни данни за певческо развитие. Публиката аплодира добрата й интерпретация, чистотата на пеенето, хубавата линия в изграждането на произведенията“.



През сезоните 1971-1973 Валери Попова специализира в Италия. Печели втора награда на петото общобългарско състезание за певци и инструменталисти през 1969 г. През 1973 г. става лауреат на конкурса за певци включен в международния фестивал „Пражка пролет“, а на следващата на конкурса в Хартогенбош, Холандия е удостоена с втора награда и сребърен медал. По това време тя вече е солистка на Пловдивската опера.

„Българката Валери Попова показа прекрасен глас, превъзходна певческа култура, много добре изработена техника...“ пише във вестник „Брабантсдегблад“, а след финала на конкурсната програма допълва: „Голямата награда за чисто пеене в комбинация с една брилянтнаизява се падна тази вечер несъмнено на В. Попова“.

Идва 1975 г., която е още по-успешна за Валери Попова и на конкурса в Париж при неприсъдена първа тя получава втора голяма награда, последвана от първа награда на конкурса в Лиеж, Белгия. А след това и Голямата награда но конкурса в Остенде, Белгия.
От 1976 е в Софийската опера.


През 1985 г. дебютира в Миланската Скала с Лиу от „Турандот“. Същата година изпълнява ролята на Чо Чо Сан от „Мадам Бътерфлай“. На пулта е Лорин Маазел, който я кани за участва в световната премиера на „Истинската история“ на Лучано Берио.
Сред ролите ѝ са още Манон на Масне, Виолета от „Травиата“, Розалинда от „Прилепът“, Мими от „Бохеми“, Маргарита от „Фауст“, Графинята от „Сватбата на Фигаро“, Донна Елвира от „Дон Жуан“, Тоска от едноименната опера, роли, които изпълнява както у нас, така и на големите оперни сцени.

Ето няколко отзива за спектакли на „Тоска“ на Пучини в Лийдз, Манчестър и Нотингам през 1984 г.
„Дейли телеграф“: „Валери Попова в „Тоска“ щедро раздава вокалните си възможности и отлично се вживява в ролята. Кулминацията в трето действие бе действително нещо забележително“.

„Йоркшир пост“: „Рядко се чуват артисти, които да пеят с такава свобода, както Валери Попова, която изпълни ролята на Тоска с дълбоко чувство и убедителност. Гласът й е вълнуващ, нюансиран във всички регистри“.

„Гардиън“: „Валери Попова в ролята на Тоска и Кристиан Йохансон като Каварадоси се изявяват като звезди от златния век на операта. Публиката в Гранд театър възнагради с бурни аплодисменти всяко тяхно изпълнение“.


За щастие в нашата фонотека и в златния фонд се пазят няколко много добри регистрации на оперни спектакли и кантатно-ораториални творби с нейно участие, направени през различни години от кариерата ѝ.

В съботната вечер на 19 септември от 20 часа ще слушате фрагменти от оперите:
• „Дон Жуан“ на Моцарт – запис от 20.06.1979 с участието на Валери Попова – Донна Елвира, Юлия Винер – Донна Анна, Павел Куршумов – Дон Отавио, Стоил Георгиев – Дон Жуан, Владимир Панкратов – Лепорело, Мария Димчевска – Церлина, Петър Бакърджиев – Мазетто, хор и оркестър на Софийската опера, диригент Михаил Ангелов.

• „Дон Карлос“ на Верди – запис от 1988 от Стара Загора с участието на Валери Попова – Елизабет, Калуди Калудов – Дон Карлос, Стефка Минева – Еболи, Никола Гюзелев – Филип II, хор и оркестър на Софийската опера, диригент Иван Маринов. Ще прозвучат Пролог, Втора и Седма картини.

• Арии от „Матеус Пасион“ на Бах – запис от 1978 г. с участието на Валери Попова, хор и оркестър на Българското национално радио, детски хор Пловдив, диригент Добрин Петков.

• Те Деум на Брукнер – запис от 19.01.1984 г. с участието на Валери Попова, Христина Ангелакова, Марин Илиев, Димитър Станчев, БХК „Светослав Обретенов“, Софийската филхармония, диригент Константин Илиев.

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от
Будител на годината 2020