Eмисия новини
от 05.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Светла Стайкова:

Пандемията ще остави трайни последици у най-малките и тийнейджърите

В училищата има свръхсензитивност към мерките и коронавируса

Светла Стайкова
Снимка: Личен архив

„Последните изследвания сочат, че за периода от началото на пандемията досега има увеличение на случаите на търсене на психологическа помощ от родители за децата им заради трудности в поведението им“, каза пред БНР Светла Стайкова, клиничен психолог в Клиника по детска психиатрия „Св. Никола“ , УМБАЛ „Александровска“:
„Това си го обясняваме с факта, че родителят е свикнал да контактува с малкото дете в една по-отворена среда, навън, а се наложи месеци наред деца и родители да бъдат заедно затворени на едно място. Друго проучваане сочи, че се регистрира позитивно повлияване на тревожността у децата в периода на карантина с предлагане на онлайн занимания, насочени към изкуство, хумор, забавления, за да се създава конструктивна нагласа към ограниченията“, поясни психологът.

Най-трайни последици пандемията ще остави у децата от 0 до 4-5 години и у тези между 12 и 18 години, акцентира Светла Стайкова и поясни:

„Децата са най-уязвимата група от населението. Има няколко фактора от ключово значение в развитието им – едно от тях е възрастта на детето. Две са критичните възрасти – това е ранното детство от 0 до 5 години, когато вредните ефекти могат да повлияят върху психичното и физическото му здраве, а знаем как кризата и пандемията се отрази на някои от семействата. Другата критична възраст е 12-18 години, когато децата искат да станат самостоятелни и да имат по-силни връзки със другите, а карантината точно това им отне.“

Психологът обърна внимание, че другите два фактора от значение за последиците от пандемията са зависимостта на детето от родителите си и силната връзка, която детето има с близките си. Ако тази връзка е силна, то няма да бъде затруднено.

„Продуктивният подход за поднасяне на информацията за мерките в тази епидемия е да се казва истината, но по разбираем и достъпен начин. И рисковете да се представят не като негативни последици, а като позитивен подход, който ще ти помага и ще пази и теб, и останалите. Но информацията, която се подава към децата за всичко това, трябва да бъде уеднаквена от институциите у нас, да няма разминаване при нея. Иначе това ще ги обърка и те няма да знаят какво да предприемат", съветва специалистът.

На въпрос как да се подходи сега, когато ученици попадат в ситуация, в която съученик може да се почувства зле в клас, психологът посочва, че действително се наблюдава една свръхсензитивност към това:

„И на детето се гледа като на потенциална заплахаотделяме го, вместо да му отделим внимание и грижа. Гледаме на него като на врагА може точно сега да извлечем позитивите от ситуацията и да обясним на децата, че трябва да се държат с емпатия към другия, че това, което се случва, не зависи от него…Ако им покажем как да се държат в такъв момент с конструктивни модели – няма да има такава стигма. Но стигмите идват от възрастните.“

Психологът посочи, че при деца с астма, с проблеми, свързани със сензорни нарушения или деца със специални образователни последици, Центърът за превенция и контрол на заболяванията в САЩ препоръчва адаптиране на изискванията към противоепидемичните мерки, особено носенето на маски.

„Има деца със слухови проблеми, деца от чуждоезикова среда и учител с маска няма да може да им предаде материала", изтъква специалистът.

Освен клиничен психолог, Светла Стайкова е и главен асистент в Катедра по психиатрия и медицинска психология в Медицинския Факултет, МУ - София.

Още по темата в звуковия файл.


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от
Будител на годината 2020