За България все още важи механизмът за сътрудничество и проверка и предстои все още работа, която правителството трябва да свърши, преди той да бъде вдигнат, заяви днес заместник-председателят на Европейската комисия за ценностите и прозрачността Вера Йоурова при представянето на докладите по новия хоризонтален механизъм за върховенството на закона в страните-членки.
"Необходим е сериозен брой на окончателните присъди за корупция по високите етажи на властта", се казва в доклада. Допълва се, че трябва да бъдат завършени процедурите, които да гарантират ефективна отчетност от страна на главния прокурор, както и че съставът и функционирането на Висшия съдебен съвет и инспекторатът към него все още са обект на безпокойство.
За да подкрепи думите си, еврокомисар Йоурова се базира на резултатите от редовните социологически проучвания в страната ни:
"След всяко проучване винаги е имало много ясен сигнал от българския народ, че доверието в съдебната система и институциите е много ниско и на въпроса дали ЕС трябва да продължи с натиска чрез Механизма за сътрудничество и проверка за напредък в реформите, подкрепата на хората винаги е била много силна. В момента ние продължаваме с механизма, като правим обективна картина на състоянието в България било за борбата с корупцията, било за състоянието на медиите. Мисля, че българското правителство и парламент трябва да се справят с тези проблеми. И те трябва да приемат това много сериозно, защото, след като хората изразяват такова недоволство и недоверие и чувство, че не е възможно да получат правосъдие от държавата, то това е сериозен проблем, който да бъде поет от националните власти".
Йоурова допълни, че това не е нова критика и че Комисията често е предлагала помощ на България в тази насока, като в момента също е в готовност да го направи.
"Ние заявихме, че ще продължим да акцентираме върху необходимостта от продължаване на реформите в някои страни-членки. За България един от инструментите за тази цел е механизмът за сътрудничество и проверка. И в предишните документи по механизма беше казано много ясно, че макар да има известен напредък през изминалите години, има сериозна необходимост от реформиране на различни сектори от обществените организации, особено в съдебната система и борбата с корупцията".
Критиките към България в публикувания днес доклад по новия хоризонтален механизъм за върховенството на закона са за липсата на прозрачност при собствеността на медиите, все по-чести заплахи срещу журналисти от всякакъв вид и предизвикателства в борбата срещу корупцията.
В България се оказва, че собствеността на някои медии е директно свързана с политически действащи лица, дори и те самите да не ги притежават официално, се казва в доклада. Много журналисти определят политическата намеса в медиите като "нещо обичайно" и "широко практикувано", се добавя в документа. В него се допълва, че в страни като България, Хърватия, Унгария, Словения и Испания, репортери все по-често се изправят пред заплахи и нападения - физически и онлайн, свързани с техни публикации и това се прави под различна форма.
Като примери се дават, освен физическите заплахи и заплахи за изправяне пред съд, кибертормозът, особено за жените в професията, кампании за очерняне, сплашване и заплахи с политически характер. Има и безпокойство за ефективността от действията на някои национални власти, отговорни за медиите, като се имат предвид ресурсите, с които разполагат и тук като проблемни страни се посочват България, Гърция, Люксембург, Румъния и Словения, а за страната ни се има предвид СЕМ.
За първи път в доклад за върховенството на закона официално се отчита състоянието на медиите в страните-членки.
По отношение на борбата с корупцията се казва, че все още пред България стоят важни предизвикателства преди тя да постигне сериозна репутация за безпристрастност, обективност и независимост на съдебните органи. "Необходим е сериозен брой на окончателните присъди за корупция по високите етажи на властта", се казва в доклада. Допълва се, че трябва да бъдат завършени процедурите, които да гарантират ефективна отчетност от страна на главния прокурор, както и че съставът и функционирането на Висшия съдебен съвет и инспекторатът към него все още са обект на безпокойство. Отбелязва се също така, че след присъединяването си към ЕС през 2007-ма година, България е направила реформи в съдебната система и за борбата срещу корупцията, които Комисията е наблюдавала в рамките на механизма за сътрудничество и проверка.
Предстои Съветът да вземе окончателно решение дали мониторингът над България и Румъния ще отпадне. В днешния доклад се подчертава, че реформите, свързани с борбата с корупцията в някои страни, сред които и нашата, трябва да бъдат задействани ефективно, за да има напредък в това отношение. "В България нов проект за регламентирането на прозрачността за чуждестранното финансиране на НПО-тата предизвика критики заради евентуално негативно влияние върху гражданското общество", се казва още в доклада.
