Eмисия новини
от 00.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Златните години на датската класическа музика

Снимка: стоп кадър YouTube

Този златен период обхваща годините между 1800 и 1850, като най-популярни композитори по това време са Кристоф Вайзе, Фридрих Кулау, Нилс Гаде и Йохан Хартман. Първите тридесет години на 19 в. са доминирани от Фридрих Кулау и Кристоф Вайзе.

Кристоф ВайзеВайзе е смятан за баща на датската музика. Той е еднакво запален както по сценичната, така и по симфоничната музика. Подържа близки връзки с голяма част от артистичното общество в Копенхаген. Създава 7 симфонии и в тях се усеща силното влияние на Йозеф Хайдн.
Кристоф Вайзе от най-ранна детска възраст до края на дните си е органист в катедралната църква в Копенхаген, а от 1819 г. и придворен композитор. Интересът му към музиката се събужда още по време на живота му в Хамбург, където общински музикален директор е Карл Филип Емануел Бах. Едва 15 годишен той е изпратен при чичо си в Копенхаген и така започва славния път на патриарха на датската музика. Някъде около 1830 г. Вайзе както сам определя „се чувства остарял и свършен“, но точно тогава създава очарователни етюди за пиано вдъхновени от виртуозния пианист и композитор Игнац Мошелес.

Фридрих КулауС немски корени е и другият баща на датската музика Фридрих Кулау. За цели генерации музиканти името му се свързва със сонатини за начинаещи пианисти и виртуозни пиеси за флейтисти. Но Кулау е и майстор на камерната музика. През 1831 той получава поръчка за 6 квартета от търговец на вино Ваагепетерсен, който бил снабдител и на кралския двор, но освен това подържал и интелектуален салон, посещаван от културния елит на Копенхаген. Кулау успява да завърши само един от тях. През 1828 г. създава музиката към дворцовото дивертименто „Хълмът на елфите“. За нея получава професорска титла.

Кулау произхожда от рода на хамбургски обоист, който свири във военните оркестри. В детството си по време на инцидент на ледената пързалка губи едното си око. През 1810 бяга в Дания, за да се спаси от наполеоновите войски. Малко се знае за сценичното му творчество, което най-вече го прави известен в онези времена. Оперите му „Елиза“, „Лулу“, „Хуго и Аделхайд“ се ползват с голяма популярност, както и първата му музика към драмата „Рьовенберген“ от Адам Еленшлегер, която го прави много популярен. В нея той включил популярни датски песни и мотиви от местния фолклор, което му донася славата на датски композитор. Освен сценична музика разбира се Кулау създава и много творби за флейта, пиано, песни, камерна музика, концерти, фантазии и симфонии. В много от тях се усеща силното влияние на Бетовен, чийто пламенен интерпретатор бил самият Кулау.

И ако първите години на 19 век в Дания са белязани от творческото вдъхновение на Вайзе и Кулау, следващото десетилетие принадлежи на други двама музиканти – Нилс Гаде и Йохан Хартман. И двамата са датчани.

Нилс ГадеНилс Гаде е син на дърводелец и производител на инструменти. Пътят на младежа започва като цигулар в кралския датски оркестър. Когато създава първата си симфония тя е отказана да бъде изпълнена. Гаде я изпраща в Лайпциг на Менделсон, който осъществява там нейната премиера. С подкрепата на датското правителство той заминава за Лайпциг, където преподава и работи като асистент-диригент на Гевандхаус оркестър. По това време става близък с Менделсон и през 1845 г. дирижира премиерата на неговия цигулков концерт. След смъртта на Менделсон е назначен за главен диригент на прочутия състав, но войната между Прусия и Дания от 1848 г. го принуждава да се завърне в Копенхаген. Става директор на Музикалното общество, създава нов хор и оркестър. Заедно с Йохан Хартман е директор на консерватория, а сред учениците му са Карл Нилсен и Едвард Григ. Нилс Гаде създава 8 симфонии, концерт за цигулка, камерна музика, пиеси за орган и пиано, и няколко мащабни кантати.

Йохан ХартманИ дядото и бащата на Йохан Хартман са музиканти. Въпреки това баща му настоява Йохан да учи право и той дълго време работи като държавен служител. Същевременно е и органист. През 1832 г. прави дебют с операта си „Гарван“. След това предприема пътуване в Германия и Франция, където се запознава с Шопен, Росини, Керубини, Шпор. През 1836 основава Датското музикално общество, а през 1867 заедно с Нилс Гаде създават музикалната академия в Копенхаген, като са съвместно директори. Негов праправнук е прочутият кинорежисьор, сценарист и продуцент Ларс фон Триер. Йозеф Хартман създава две симфонии, три опери, три балета, театрална музика, три цигулкови концерта, клавирни сонати, пиеси за орган, песни.

Сред изпълнителите записани на диска са пианистите Бохумила Йедличкова, Нина Гаде, Анкер Блиме, ансамбъл „Trе musici“, струнен квартет „Копенхаген“, Кралският датски оркестър, Датският национален радио симфоничен оркестър. Записи от диска могат да бъдат слушани на 28 октомври от 17 часа по програма „Христо Ботев“.

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от