Eмисия новини
от 09.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Заради холерата през 19 в. се създават първите карантинни служби у нас

Най-старото изображение на чумата в Европа, 1349 г. Хора пренасят ковчези с умрели в Турне, Белгия

Чума, едра шарка, тиф, туберкулоза, холера…По-късно испански грип, в наши дни – коронавирус. Епидемиите по българските земи имат опустошителна сила. Те влияят не само на демографията, но променят хода на историята. Такъв е случаят с Черната смърт или чумата.

Изображение на болни от бубонна чума в библия от 15 век
Най-страшната болест, взела най-много жертви в историята на човечеството, до голяма степен е виновна за падането на България под Османско владичество. През 14 век болестта покосява почти половината от българското население. Държавата губи своята мощ, а последният български цар Иван Шишман няма никакъв шанс да се противопостави на Османската империя.

Милиони са починали от епидемии в България. Тези болести са погубвали цели фамилии, опустошавали са цели села. През средновековието на тях се гледало като на „божията воля“, затова лекарите не са вземали сериозни мерки, за да им противостоят – казва историкът Румен Иванов. – Единственият метод за ограничаването им била карантината. От документи в Народната библиотека става ясно, че по време на Османското владичество Султанът издавал заповед за изселване на цели села и за карантиниране на болните в специално построени за целта сгради.“

За масовия мор от болести свидетелстват и трогателните надписи на надгробни паметници, като например този на млада жена: „Причина за смъртта ми беше чумата. Никога не забравяй смъртта!”. Мюсюлманските надгробни плочи пък си имали задължителен шаблон за умрелите от чума, „спуснат“ от централната власт, а той гласял: „Като дойдох на света, намерих лъжа. Принесох жертва на тези млади години, на тази душа!“

Надгробен паметник на починал от чума (началото на 19 век) от Пловдив
Археолози се натъкват и на масови погребения на покосени от чума или от едра шарка. Практиката била те да се поръсват с вар и затрупват с много пръст, така че заразата да не се разпространява.

Ала с напредване на времето медицината се развива и хората вече не били толкова безпомощни пред болестите. Когато в 18-19 век по българските земи настъпва холерата, властите вземат решителни мерки:

Започват да се изграждат т.нар. карантинни сгради по цялата граница на р. Дунав, където се карантинират чужденци, пристигащи в нашите земи от Западна Европа. И има един такъв интересен случай с разказвача на приказки Ханс Кристиан Андерсен. Той пристига в Русчук (днешния Русе) с кораб, но не е допуснат да слезе от него, защото в здравната му книжка не било отразено дали боледува от холера или не.”

Болница и лекари в Пловдив по време на Османското владичество
По време на холерата през 19 в., властите създават и първите кризисни щабове, назначават се здравни инспектори, които обикалят градовете и глобяват всеки, който не спазва дистанция. Заразените се изолират, карантинират се цели квартали. Испанският грип през 1918-19 г. не отминава и България.

Но се оказва, че в тази част на Балканите смъртоносни грипни вълни са върлували много преди това. „Има доста документи за сериозни грипни епидемии в Османската империя от 15-16 век, погубили живота на хиляди българи“ – твърди Румен Иванов. Но когато настъпва испанският грип, българската държава взема много сериозни мерки, основаващи се на опита с борбата срещу холерата. „У нас испанският грип убива между 300 и 400 хиляди души – това е доста сериозен процент от двумилионното българско население тогава!“ – категоричен е историкът.

Темата продължава в "Трън от роза, нощни дяволи и амулети – как сме се предпазвали от епидемиите през вековете"

Снимки: архив и предоставени от Румен Иванов


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.