Здравейте,
Аз съм Емилия Маслинкова и снимам за удоволствие, водена от цялостното преживяване по време на този процес. За мен то е хоби, което ми помага да се откъсна от моето ежедневие. Открих го преди 15 години. Това, което обичам да снимам са възрастни хора и техните домове.
Срещите ми никога не са планирани предварително. Избирам си местата от пътеводната карта, тръгвам с колата и приключението започва. Вълнението ме обзема когато стигна до избраното село. Дали ще намеря възрастен човек тук? Много е важно да спреш на мегдана, където обикновено е кръчмата или смесения магазин.
В повечето случаи се намира някой, който ме забелязва как се оглеждам и любопитството му надделява като се престрашава да ме заговори.
Това е чудесно за мен защото веднага тръгва разговор. Обяснявам за какво съм тук и моля да ми каже кой е най-възрастният в селото. Той или ми казва къде да го намеря или ме води направо там. Старая се да не съм с празни ръце - хората на местата, на които ходя, са много гостоприемни.
Ето, че вече съм на прага на вратата, вълнението се усилва. Кой ли ще отвори, дали ще иска да говори с мен, дали ще ме пусне в неговия дом и дали ще позволи да го снимам? Почти винаги на всичките ми въпроси отговорът е положителен.
Отначало са предпазливи, но много скоро успявам да скъся дистанцията и всичко започва…Разговори, спомени, почерпка и естествено снимки.
Лицата на възрастните са неподправени. Всяка една бръчка е година от живота им. За мен всичко е запечатано там. Докато разказват изпитват емоция на радост или тъга.
Старая се точно този миг да запечатам, когато натискам спусъка на фотоапарата. Обстановката на дома им допълнително обрисува човека и засилва влиянието на кадъра.
Всяка среща за мен е спомен и преживяване. Изпитвам уважение и благодарност към всеки един мой герой.
Хората, които гледат снимките ми, казват, че са художествени, а други, че са документални.
Оставям Ви сами да прецените…
