3
През ноември световните цени на храните се повишиха за шести пореден месец, достигайки близо 6-годишен връх, като се възстановиха напълно от ценовия шок, причинен от глобалната коронавирусна пандемия, съобщи в четвъртък агенцията на ООН за храните, цитирана от Ройтерс.
Ценовият индекс на Организацията по прехрана и земеделие (FAO) към ООН, който измерва месечните промени в цените на кошница от стоки, включваща зърнени култури, маслодайни растения, млечни продукти, месо и захар, скочи през ноември до 105,0 пункта от 101,1 пункта през октомври, отбелязвайки най-силно нарастване в рамките на месец от юли 2021 г. насам.
Базираната в Рим организация посочи също така, че реколтата от зърнени култури в световен мащаб вероятно ще достигне рекордно ниво през 2020 година, въпреки че FAO леко занижи предишните си прогнози.
Индексът на цените на зърнените култури на агенцията скочи със 7,2% през октомври в сравнение с предходния месец и вече е с 16,5% над нивото година по-рано.
Основна причина за силното повишаване на общия ценови индекс през миналия месец е увеличаването на цените на растителното масло, като те нараснаха с цели 14,4% на месечна база благодарение главно на нарастването на цените на палмовото масло в резултат на рязкото намаляване на глобалните запаси.
Индексът на цените на зърнените култури отчете през ноември по-умерено повишение от 2,5% в сравнение с предходния месец и е с около 19,9% над стойността си година по-рано. Експортните цени на пшеницата бяха повишение в резултат на "намалените перспективи" за реколтата в Аржентина, докато цените на царевицата се увеличиха отчасти поради по-ниските прогнози за реколтата в САЩ и Украйна. Цените на ориза се задържаха стабилно, отчита FAO.
Средните цени на захарта пък се увеличиха през ноември с 3,3% спрямо октомври на фона на опасения за бъдещ дефицит в световното производство, тъй като лошото време засегна перспективите за реколтата в Европейския съюз, Русия и Тайланд.
Индексът на млечните продукти се покачи с 0,9% през миналия месец, достигайки почти 18-месечен връх отчасти в резултат на по-високите цени на маслото и сиренето.
Индексът на месото също се повиши през ноември с 0,9% на месечна база, слагайки по този начин край на серията от двете поредни месеца на ценови спад, но все още намалява с 13,7% спрямо ноември 2019 г.
Същевременно FAO ревизира прогнозата си за сезона на зърнените култури през 2020 г. за трети месец поред, намалявайки я до 2,742 млрд. тона от предишни 2,75 млрд. тона. Въпреки тази поредна слаба низходяща ревизия, ООН все още очаква рекордна реколта тази година, която да е с 1,3% над реколтата през 2019 г.
"Гледайки напред, засаждането на реколтата от зимна пшеница през 2021 г. в Северното полукълбо е в ход и се предвижда засяването в няколко големи страни производителки да се дължи на договорните цени, въпреки че скорошното сухо време може да ограничи разширяването на засаждането и да попречи на добивите", посочи агенцията на ООН за храните.
Прогнозата за употребата на зърнени култури в световен мащаб през 2020/2021 г. беше определена на 2,744 милиарда тона, което е с 1,9% повече от нивото през 2019/2020г.
Прогнозата за световните запаси от зърнени култури към края на сезоните през 2021 г. е 876 милиона тона, което е с 13,6 милиона тона по-малко от предходната оценка, публикувана от FAO през миналия месец.
Прогнозата за световно използване на зърнени култури през 2020/21 г. беше определена на 2,744 милиарда тона, малко променена от предишната оценка и с 1,9% повече от нивото 2019/20.
Прогнозата за световните запаси от зърнени култури към края на сезоните през 2021 г. е 866,4 милиона тона, което е с 9,6 милиона тона по-малко от предходната оценка, публикувана миналия месец.
"На това ниво глобалното съотношение между запасите и употребата на зърнени култури ще намалее от 31,8% през 2019/20 до 30,7% през 2020/21, което представлява петгодишно дъно, но въпреки това е все още относително комфортно ниво", посочи FAO.
