Ваксините предизвикват между 5 и 40-кратно по-високи нива на защитни антитела срещу новите щамове на по-заразен коронавирус, а преболедуването не е толкова ефективно за имунитета.
Хората не бива да се плашат от мутациите. Но от появата си досега коронавирусът SARS-CoV-2 има 280 000 мутации. Това е механизъм за адаптиране към околната среда. Колкото пандемията е по-разпространена, толкова по-голяма е вероятността от увеличаване на мутациите.
Това обясни пред Радио София пулмологът д-р Александър Симидчиев.
Щамовете от Англия, Южна Африка и Бразилия са по-интересни, заради начина, по който вирусът влиза в нашите клетки. Затова те са и по-заразни.
Специалистът отбеляза, че все още са недостатъчно публикациите, за да се правят научни изводи, но вирусите, които си променят спайк протеина в значителна степен (като при споменатите мутации), стават по-малко чувствителни към антителата, образувани спрямо първоначалния вариант на вируса. Затова при тези три щама защитният отговор - след преболедуване или след ваксинация, се нуждае от около 6-кратно увеличаване.
За имунен отговор след поставяне на първата ваксина на човешкия организъм е нужно време – от 3 седмици до месец и половина.
При препаратите, разработени на RNK основа, организмът се предизвиква да произведе защѝтен белтък, стимулиращ имунитета, обясни експертът. При тези ваксини е малко вероятно да настъпят алергични реакции, но са много чувствителни към температурно и логистиката им е по-трудна – при тръскане могат да се дезактивират.
При векторните информацията се вкарва в клетките чрез други вируси, които заразяват горните дихателни пътища.
Д-р Симидчиев съпостави наличните ваксини в света и не премълча факта, че при недостиг на имунизационни препарати, човек трудно може да избира за вида.
„Хората избират дали да се ваксинират или не. Именно ваксинацията е инструментът за ограничаване разпространението на коронавируса. Бъдещето ни зависи не само от индивидуалните действия, но и от поведението ни като общност. Правилата трябва да се спазват“, изтъкна пулмологът.
С него разговаря Лъчезар Христов.
