Любов, политика, пандемия-история за промяна физическа и в обеществените нагласи, утопия и реалност в едно. Това е рамката на „Опашката“ – новият роман на Захари Карабашлиев, гореща премиера на българския книжен пазар и очертаващо се явление в обществения и културния живот. Започнат още през 2014 г. в един момент реалността настига авторовата фикция. В книгата откриваме още протеста на маските, палатковите лагери, президентската кампания. "Опашката" не е злободневен роман, в него има много мрачни краски, но и светлина и хумор, сатира, категоричен е Карабашлиев:
"Това е любовна, трагична, драматична история, разказана по същия начин, по който аз за добро или за зло разказвам, но очертава едни други неща, изместени леко по напред във времето, десетина година напред, когато е минала не само първата пандемия, в която сме сега, а и втората. Книгата разказва как се е променил света, страната или как не се е променил по-скоро. Всъщност една двойка е изправена пред сериозно изпитание-жената изведнъж се оказва, че има опашка, а на мъжа му е предложено да участва в следващите президентски избори. "
Опашката като идея се разгръща многопластово в романа-тя е и опашка на хвърчило, може да е опашката на дявола или опашката на времето, на историята, докато главният герой на Карабашлиев - интелектуалец, писател се впуска в задкулисието на българската политика:
"От една страна аз познавам героя си, използвам своите собствени познания, своя собствен живот. Винаги съм вярвал и съм го предавал на хората, които се интересуват, на студенти, че те трябва да пишат за това, което познават, да използват своя опит. Обаче от друга страна, фигурата на писателя, на интелектуалеца в България е доста особено позиционирана. Моето наблюдение е, че е излишно конформистична като отношение, прекалено некритична към нещата, които се случват, към властта, политическите фактори в страната. Прекалено гъвкава, да го кажа в най-общия смисъл на думата."