На 28 януари 2020 година районен прокурор от Свищов издава европейска заповед за арест на българин, който е заподозрян за кражба на пари и бижута за близо 15 000 лева. Заподозреният е арестуван месец и половина по-късно във Великобритания.
Казусът отива в районния съд в Уестминстър, от който той иска да не бъде връщан в България, защото българската съдебна система не отговаря на европейското законодателство. Съдът установява, че за разлика от другите държави в ЕС издаваната от българските прокурори европейски заповеди за арест не подлежат на съдебен контрол. Следва преюдициално запитване до Съда в Люксембург, който констатира, че в България "не са изпълнени изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита, от която трябва да се ползва лице, срещу което е издадена европейска заповед за арест за целите на наказателното преследване".
От Съда на Европейския съюз посочват, че при европейската заповед за арест прокурорът може да се квалифицира като "издаващ съдебен орган" и трябва да подлежи на съдебен контрол.
„Наличието на съдебен контрол върху акта на прокурор за издаване на европейска заповед за арест едва след предаването на издирваното лице е в разрез със задължението на издаващата държава членка да въведе процесуални правила, позволяващи преди това предаване да има контрол за законосъобразност на националната заповед за задържане“, пише в решението на Съда.
След него страната ни трябва да въведе обжалваемост на Европейската заповед за арест пред съдебен орган за преценка - основателна ли е тя и съответства ли на закона.
Решението не отменя вече уважени български заповеди за арест, но може да е проблем за висящите и неприключилите.То задължава българските власти да въведат съдебна преценка на прокурорските заповеди за арест, но за това трябва работещ Парламент.
Докато стане това, в Министерството на правосъдието работна група от представители на съдебната власт, Висшия адвокатски съвет и академичната общност ще обсъждат необходимите изменения в законодателството.
