Днес се простихме с обичаната българска актриса Татяна Лолова, която почина в понеделник на 87-годишна възраст.
Опашка от нейни близки, почитатели и колеги се образува пред Сатиричния театър "Алеко Константинов", желаещи да оставят цвете и да напишат думи за нея.
"С тази усмивка и с тази благост и светнали очи я възприемаха всички. Това е магия, това е нещо извън. То идва отгоре, страхотно поколение, страхотни хора, и съм много щастлив, че имах възможност да се срещна с тях, въобще да бъдем заедно, да общуваме, да сме близки. Да, не можем да върнем живота, ясно е, това се случва, но можем някак си да го направим по-усмихнат, по-вдъхновен", каза за нея директорът на Сатиричния театър Калин Сърменов.
„Цвете за Татяна Лолова“ нарекоха прощаването с голямата актриса колегите ѝ от Сатиричния театър:
"Всеки да донесе, който иска, по едно цвете, да оставим цветята там. Има една книга, в която всеки може да напише нещо, ние много държим на паметта и поредният пример, в който трябва наистина да се смирим, да се огледаме и да си кажем, че живеем кратко на тази земя и е хубаво да дадем всичко от себе си с усмивка".
А освен да оставят любимите ѝ лалета, хората си взеха и нещо от нея за спомен - картичка с автограф.
"При нея имаше нещо вродено да те посрещне с усмивка. Тя беше едно чудовище на сцената, страхотна артистка, с такъв чар", сподели актьорът Славчо Пеев.
„Изключителна актриса и много добър човек…В „Опасен чар“ беше великолепна. А къде ли не, впрочем. Тя умееше от най-малките ролички да направи образ. Това е характерно за големите артисти - те създават образи, докато обикновените артисти приспособяват ролята към себе си и става скучно. А тя създаваше образи. Абсолютно неповторимо“, каза кинокритикът Божидар Манов, който също беше сред нейните приятели, дошли да ѝ кажат сбогом.
Съвсем скоро в големия салон на Сатиричния театър ще има и стол на името на Татяна Лолова, каквито вече имат Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, Григор Вачков, Георги Парцалев.
Татяна Лолова ще получи посмъртно наградата „Икар“ за изключителен принос към българския театър.
"Искам да живея, искам да танцувам" е една от тези реплики. И още:
"Обичам Националното радио, от там съм почнала, един от режисьорите каза, когато започвах: Ей, такъв глас се ражда веднъж на сто години..."
"Длъжен си да се усмихваш!", казваше голямата актриса.
Още по темата в репортажа на Светослава Кузманова.
