Скрити сред тръстиките на брега на Варненското езеро, са притихнали няколко рибарски лодки. А до тях се извисява боядисан в синьо осемконен кръст, за да напомня, че тук живеят потомци на донски казаци от далечна Русия. Преди повече от 110 г. техните дългобради деди се преселват по тези безметежни брегове, за да практикуват старото православие. Селото неслучайно се казва Казашко, а жителите му гордо определят себе си като казаци староверци или старообрядци. Това е най-малката етническа общност в България.
В наши дни крайезерното селце наброява по-малко от 400 постоянни жители. Но от някогашните, боядисани в бяло и синьо кирпичени къщурки със сламени покриви няма и следа. Църквата със староверските икони е заключена, а по улиците, вместо дългобради староверци, срещаме деца и забързани млади хора. В центъра, точно срещу кметството, се кипри малка ремонтирана сграда, пред нея е изложена типична казашка рибарска лодка. Това е т.нар. Казашки център. На входа ни посреща дългогодишната кметица Гергана Петкова. Тя е единствената жена атаман в България /предводител на казаците/ и управлява със цялото си сърце и душа малкото староверско село:
През XVII-XVIII век привържениците на старото православие бягат масово от Русия и се разпръсват из целия свят, прогонени от религиозните реформи на руския патриарх Никон и опитите на Петър Първи да модернизира страната. След дълги скитания малка група пристига на брега на Варненското езеро, научаваме от кметицата.
Тя е инициатор за побратимяването през 2018 г. на малкото казашко село с Натухаевская, край Новоросийск, където живеят близо 11 000 потомци на старообрядците. Казашкият център е създаден също по нейна инициатива. Тук се помещава неделното училище и една любопитна музейна сбирка, която ни връща в миналото на Казашко. „Опитваме се традициите да бъдат съхранявани и предавани на следващото поколение. Такава беше и целта на създаването на този музей. Това са предмети от бита, използвани от населението и виждате как постепенно се преплита българската и казашката руската традиция“ – обяснява Гергана Петкова, докато ни представя експозицията. И ни повежда в съседното помещение:
„Тук е неделното ни училище за 13 деца. Не че няма други желаещи, просто толкова са местата, които сме успели да осигурим. Това са стари чинове, на които са седели може би техните родители. Тук децата изучават руски език и вероучение. Това е като клуб, нарича се клуб „Казачета“. Учим песните, които се предават от поколение на поколение, подготвяме празници. Децата си имат специални празнични носии. Аз съм с богословско образование и им преподавам на доброволни начала. За мен това е много приятно занимание извън служебните ми задължения на кмет.“
Желаещите да се запознаят със самобитната казашка култура са добре дошли в село Казашко. През август месец жителите му отбелязват официалния си празник - Деня на моряка и на рибаря, с песни, танци и вкусни гозби, заедно с гости от страната и чужбина.
Какво е кокошник, гърмошка и липованочка и как жителите на Казашко пазят духа, обичаите и културата на казаците староверци? Вижте във видеото:
