-9:0-2:0-55 до годишните награди на БНР "Сирак Скитник"
След огромния успех на концерта „Испания“, с който на 14 май Симфоничният оркестър на БНР и неговият главен диригент Марк Кадин се завърнаха на сцената след няколкомесечно прекъсване, този петък музикантите от състава ни предлагат ново изкушение – италианско! Музика, вдъхновена от красотите и изкуството на Италия, ще звучи под палката на маестро Найден Тодоров, а като солист ще имаме удоволствието да чуем виртуозния цигулар Марио Хосен, който за първи път в България ще изпълни оригиналната версия на Концерт за цигулка и оркестър №1 от Николо Паганини.
От 90-те години досега Найден Тодоров (1974) осъществява десетки успешни творчески проекти и се утвърждава както у нас, така и по най-престижните сцени по света. Професионалният му път минава през Средното музикално училище в Пловдив (1993). На 16-годишна възраст прави диригентския си дебют и създава Младежки оркестър „Пловдив“, с който реализира няколко европейски турнета. В България учи дирижиране при Кръстю Марев и Александър Владигеров. От 1993 е студент на Урош Лайовиц и Карл Остерайхер във Виенския университет; от 1996 специализира в Музикалната академия „Рубин“ в Йерусалим при Менди Родан, музикален директор на Израелския симфоничен оркестър.
Найден Тодоров е лауреат на редица награди от наши и чужди конкурси, има записи за над 100 компактдиска и участия в радио и телевизионни продукции. Гостува на фестивали в България, Австрия, Германия, Словакия, Съединените щати.
В България маестро Тодоров работи с всички симфонични оркестри и оперни театри. През периода 2005-2017 той е директор на Държавната опера в Русе, където под режисурата на Вера Немирова прави емблематичната оперна постановка на „Катерина Измайлова“ от Дмитрий Шостакович. Със Симфоничния оркестър на Русе записва няколко компактдиска, последният от които е с произведения на Панчо Владигеров за фирмата Naxos.
Със Софийската филхармония Найден Тодоров работи от 2001, от 2004 е неин постоянен гост-диригент и главен гост-диригент, а от началото на 2017 година е избран за неин директор.
Гениален цигулар, истинска легенда в изпълнителското изкуство, в своето композиторско творчество Николо Паганини се утвърждава като дълбоко национален художник. Неговите произведения, опиращи се на народните традиции в италианската музика и други изкуства, се отличават с новаторство и самостоятелен стил и служат като отправна точка за по-нататъшното развитие на цигулковото изкуство. До голяма степен започналият през 30-те години на 19-и век обрат в клавирното и оркестровото изкуство, свързван по принцип с имената на Лист, Шопен и Берлиоз, е предизвикан от изкуството на Паганини. То оказва влияние също и върху формирането на новия мелодичен език, характерен за романтичната музика. Влиянието на Паганини косвено се разпростира и в 20 век, а от 1954 в Генуа ежегодно се провежда международен конкурс за цигулари на негово име.
Изключително ревнив по отношение на композициите си, Паганини е бил прочут със своята „тайнственост“. Много често след концерт той е прибирал нотите, за да не може някой да „копира“ триковете около изпълнението на творбите му. Оригиналният оркестров състав на Първия му цигулков концерт включва 1 флейта, 2 обоя, 2 кларинета, 1 фагот, 2 валдхорни, 2 тромпета, 1 тромбон и струнни. В последвалите години композиторът разширява оркестрацията, прибавяйки към нея допълнителни инструменти (включително тимпани и чинели), но те никога не са включени в оригиналната партитура. През 2007 по поръчка на Istituto Italiano per la Storia della Musica австралийският музиковед, пианист и композитор Лесли Хауърд (известен с това, че е единственият пианист, записал пълния комплект от клавирни творби на съвременника на Паганини – Ференц Лист) подготвя за публикуване Концерта на Паганини в ми бемол мажор, с препратка както към ръкописа на автора, така и към първото издание, което не е съвсем точно. Изданието на Хауърд е всъщност първото, което публикува правилната тоналност и партията на цигулката.
Концертът е в три части: Allegro maestoso, Adagio, Rondo.Allegro spirituoso
В Италианската симфония, запечатала картините от живота сред южната природа, под вечно синьо небе, за първи път толкова ярко се проявяват характерните индивидуални черти на стила на Менделсон, който по неповторим начин синтезира романтичното и класическото начало. Изящна по форма, основана върху песенно-танцувални битови източници, тя е изпълнена с юношески възторг и безгрижна радост от сливането с обкръжаващия свят, Програмата на творбата, както и в останалите му симфонии и концертни увертюри, е посочена само в заглавието, което предоставя на слушателя неограничен простор на фантазията. Симфонията е написана в четири части: Allegro vivace. Andante con moto, Con moto moderato, Saltarello-Presto.
