На втори юни България се прекланя пред подвига на Христо Ботев и на загиналите за Свободата и Независимостта.
Точно в 12 часа сигналът на сирените призова за общонационална почит към паметта и подвига на Ботев и героите от националноосвободителните борби.
„За мен най-голямото честване на Ботев е, когато заведеш детето си и му покажеш и разкажеш за делото и за живота на този човек. Всеки един от нас, ако грабне тази искрица и този пламък от него, ние ще сме достойни синовете на Ботев и неговото дело“, каза врачанин.
„На 2 юни се чувствам изключително горд. Ежегодно се качвам. В тези моменти пламъкът избухва в още по-големи мащаби и чувството не може да се опише“, сподели друг негов съгражданин.
На път за историческия връх много участници в похода отдадоха почит и на лобното място на Ботев в местността Йолковица.
„Връх Околчица е символично място, духът тук се усеща и напомня на хората за тази жертва, за това време, което е отминало, и за този силен човек“.
„Христо Ботев е вселена, огън, жар, свобода, герой. На моите деца им разказвам редовно за Ботев, за това какво олицетворява, за това какъв символ е и най-вече, че те трябва да го знаят, да го помнят и ако могат да вземат от него именно този пламък“.
„Ботев е свободата, Ботев е откровеността, Ботев е това, което искаме да бъдем“.
Преди сирените в 12 часа в подножието на паметника на Околчица бяха поднесени венци и цветя на признателност.
„Дано когато свирят сирените всички да спрем и да помислим за малко“, каза жител на Враца.
145-ата годишнина от героичната гибел на Христо Ботев бeше отбелязана в родния му град Калофер с митинг-поклонение. Стотици жители и гости на града изкачиха стълбите на мемориалния комплекс, за да се преклонят с минута мълчание пред подвига на поета революционер и отдадат почит на всички герои , загинали за свободата на България.
На церемонията присъства вицепрезидентът Илияна Йотова:
„145 години пророческите думи на Христо Ботев: "Свобода и справедливост за всички" са по-важни и актуални от всякога“, заяви в словото си на церемонията вицепрезидентът и подчерта още:
"Той ни завеща и нещо много важно - независимост и свобода. Това е избор на всеки човек. Може да си свободен и тогава, когато си пет века под робство, но трябва да си силен и да си достоен за това.
Най-важното - апатията и примирението към несправедливостта не могат и не трябва да бъдат сред нас. Това ни казваше той. Трябва да сме силни българи от своя корен. От този Балкан все още ечи това слово и се слушат тези негови думи".
Преди митинга-поклонение от Националния музей "Христо Ботев", където могат да бъдат видяни и част от малкото съхранени вещи на поета-революционер, с военни почести беше изнесено знамето на Ботевата чета.
Венци и цветя бяха положени пред паметника на поета-революционер, извисяващ се над подбалканския град.
В Плевен отбелязват Денят на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България с военен ритуал пред паметника на поета-революционер на едноименния булевард в града.
В него участваха военнослужещи от Плевенския гарнизон. Беше отслужена панихида. Слово произнесе кметът Георг Спартански. В знак на признателност бяха поднесени цветя и венци.
Десетки варненци сведоха глава и се преклониха пред подвига на Христо Ботев и загиналите. Венци и цветя бяха положени от кмета Портних, командира на Военноморските сили на Република България - контраадмирал Кирил Михайлов, културно-просветни организации, училища и др.
В Смолян се проведе поклонение пред паметника-костница на връх Средногорец.
С почетен караул пред паметника на Ботев 2 юни беше отбелязан и на площад „Свобода“ в областния град.
По повод 145 години от гибелта на Христо Ботев Регионалната библиотека „Николай Вранчев” в Смолян подготви табла, които с богат снимков и текстов материал представят биографични и документални данни за живота и делото на българския революционер и поет.
Поклонение в Деня на Ботев се проведе пред монумента на загиналите във войните в град Рила.
Паметната композиция, на която са имената на около 180 загинали по фронтовете войници и офицери от района на Рилското корито, е на едно от най-оживените места в града - площад „Дружба“.
Изграждането на монумента продължи три години и струва около 50 хиляди лева, част от които са дарение.
Композицията е висока 2,3 м, с аранжирани орнаменти и с автентично бойно снаряжение от 1916 година, които са с музейна стойност. На три колони от черен гранит са изписани имената на загиналите в Руско-турската освободителна война и опълченци от Рилското корито, от Балканската и Първата и Втората световна война.
Изграден е и кът за отдих с тревна площ, с чешма и с масивни пейки, както и модерно осветление.
Днес за пръв път на 2 юни тук има поклонение, досега това ставаше на друго място, каза Марияна Костова, говорител на общината.
Христо Ботев е един от символите на Отечеството ни. Той остава сред най-ярките личности на България. Роден е на 25 декември, нов стил - 6 януари, 1848 година в град Калофер.
Учи в Карлово и Калофер, а през 1863 година заминава за Одеса, където постъпва в Одеската гимназия, но през 1865 г. е изключен за свободолюбивите си идеи. През 1872-ра се установява в Букурещ, където заедно с Любен Каравелов е редактор на вестник "Свобода" и "Независимост".
Издава сатиричния вестник "Будилник“ – 1873 г. След обявяването на Априлското въстание издава вестник "Нова България" – 1876 г, и организира чета в помощ на въстаниците, с която превзема австрийския кораб "Радецки" и слиза в Козлодуй.
Четата не среща подкрепата на българите. Води тежки сражения в Балкана, в едно от които Ботев е убит на 2 юни 1876 година.
Поет, публицист, журналист, преводач, литературен критик, революционер и мислител, Христо Ботев се превръща в икона за българите, в национален символ.
Подкрѣпи и менъ рѫката,
та кога въстане робътъ,
въ редоветѣ на борьбата
да си найда и азъ гробътъ!
~Христо Ботьов Петков
