Георги Милков е български журналист с повече от 25 години професионален опит в различни медии, автор и водещ на седмично публицистично предаване по БНТ, дългогодишен специален кореспондент на в. „24 часа“ в Либия, Афганистан, Ирак и главен редактор на списание TREND. Сценарист на документалната поредица „5 минути София“ и пълнометражния документален филм „105 минути София – историята на града“, отличен с Наградата за документален филм на фестивала „Бели нощи“ в Санкт Петербург, Русия. Автор на многобройни публикации по въпроси на международната политика и история, гост лектор в Дипломатическия институт към МвнР.
По време на "Варна Лит" той представи книгите на Георги Господинов "Времеубежище" и на Захари Карабашлиев "Опашката".
Мартин Николов разговаря с Георги Милков:
- С какво Ви провокираха двете книги?
- Те са опит да се търсят въпроси във времето и пространството, като всеки от нас се изкушава да мисли какво би било, ако се върне назад в миналото или да отиде напред в бъдещето. По-често хората си представяме връщането в миналото, а пътуването напред по-трудно си го представяме и там ни е по-малко уютно. Чрез близките си и с историите от детството отиваме в миналото. В книгата "Опашката" на Захари Карабашлиев събитията като че ли се случват на предела на днешния ден и книгата е по-скоро за утре, докато книгата на Георги Господинов е с много препратки към миналото и в същото време е книга за настоящето. Ако ги поставим една до друга двете книги те са в една координатна система; има интересна пространствено-времева парадигма.
- Къде остава настоящето?
- То остава в главата и в сърцата на всеки един от нас. Ние опитвайки се да се качваме в тези машини на времето (каквито са книгите), трябва да можем да натиснем копчето на настоящето, за да не се загубим във вселената, да не се реем без мисъл и здрава основа. Че живеем живота си тук и сега и никога повече.
- Ако се прехвърлите в миналото, то не се ли превръща във ваше настояще?
-Сигурно е така, ама от философска гледна точка. Времето и пространството са имагинерни концепции. Няма такава таблица, няма координатна система иначе. Нулата е там, където сме ние. Всеки един човек е отправната точка за време и пространство. Те се променят спрямо всеки един човек. Машина на времето е подход, който е дразнел любопитството на мнозина автори.
- В кой момент от миналото или бъдещето искате да надникнете?
- От детството си чрез книгите непрекъснато обикалям. Понякога на места, на които хората не са стъпвали отдавна; по килери, мазета, скринове. Това ми е доставяло неописуемо удоволствие. Аз съм търсел този портал за пространствено-времева телепортация навсякъде по света: в Африка, в Азия, в Латинска Америка...Там лесно попадаш на хора, които ти помагат за това.
Цялото интервю бихте могли да чуете в прикачения звуков файл:
