Американската космическа агенция отново отправя поглед към Венера след десетилетия, посветени на изследвания на други светове. Новият ръководител на НАСА Бил Нелсън разкри плановете за роботизирани мисии до най-горещата планета в Слънчевата система.
Целта им е да разберат как втората по отдалеченост от Слънцето планета е станала „подобна на ада”, при положение, че притежава редица характеристики, напомнящи тези на Земята.
„Готови сме да обявим две нови мисии по програмата „Дискавъри“ – „Веритас“ (VERITAS) и „Да Винчи плюс“ (DAVINCI+). Целта им е да разберем как Венера се е превърнала в подобен на ада свят, където оловото се топи на повърхността на планетата“, каза Нелсън.
Мисията "Да Винчи плюс" ще анализира плътната и облачна атмосфера на Венера в опит да определи дали там някога е имало океан. Програмата "Веритас" ще проучва геоложката история и ще картографира скалистата повърхност на планетата. Целта е да разбере защо се е развивала по-различно, отколкото Земята.
Всяка от мисиите, планирани за периода 2028-2030 г., ще бъде финансирана с по 500 милиона долара.
Историята на проучванията на Венера от страна на САЩ датира от 1962 г., когато е изпратен космическият апарат „Маринер-2”. Последният американски апарат, изпратен с мисия да изучи планетата, е „Магелан”, изстрелян през 1989 г. с цел подробно картографиране на повърхността на Венера.
Венера има атмосфера, която съдържа главно въглероден диоксид и малко количество азот. Налягането на повърхността ѝ е огромно – 90 пъти по-високо от това на земното морско равнище или еквивалентно на налягането в земните океани на около 1 км дълбочина.
Атмосферата, богата на CO2, поражда силен парников ефект и повишава температурата на повърхността. В ниските екваториални райони температурата на повърхността достига до 500 °C.
Поради този факт повърхността на Венера, взета като цяло, е по-гореща от тази на Меркурий, независимо от това, че Венера е почти два пъти по-далеч от Слънцето.
Поради конвекцията и топлинната инертност на нейната гъста атмосфера, на Венера температурата не се изменя значително между дневната и нощната страна, въпреки изключително бавното въртене на планетата (по-малко от един оборот за една венерина година).
Средната температура на Венера, по данни на НАСА, е 464 °C. За минималната температура на повърхността се предполага, че е поне 400 °C.
Високите облаци на Венера са съставени предимно от серен диоксид и капки от сярна киселина. Температурата на горните слоеве на атмосферата е около −45 °C.
Венера има бавно ретроградно въртене – по посока на часовниковата стрелка ( ретроградно е движение в посока, противоположна на движението на нещо друго, а в случая на повечето планети от Слънчевата система). Това означава, че тя се върти от изток на запад, вместо от запад на изток, както повечето други основни планети (Плутон и Уран също имат ретроградно въртене).
Интересна подробност за въртенето на Венера е, че то изглежда е в синхрон с положението на Земята, Венера е винаги обърната с една и съща страна към Земята, когато двете планети се намират възможно най-близко по техните орбити.
Венера има два основни „континента“, които са по-високи от заобикалящите ги обширни равнини.
Името на северния континент е Ishtar Terra („Земя на Ищар“) и на него се намира една от най-високите планински вериги – Maxwell Montes („Максуелски планини“), която е приблизително 2 км по-висока от Еверест и носи името на Джеймс Максуел.
В южното полукълбо е по-голямата Aphrodite Terra („Земя на Афродита“), която е голяма приблизително колкото Южна Америка. Между тези континенти има множество широки падини.
