Крайният консерватор Ебрахим Раиси спечели президентските избори в Иран с близо 62 процента от гласовете. Раиси идва на власт в трудни времена за Иран, който се стреми да запази ядреното споразумение със западните сили и да се оттърси от американските санкции с видим отпечатък върху икономиката на страната. Раиси се представяше като най-подходящия човек за борба с корупцията и за решаване на икономическите проблеми. Името му обаче се свързва с масови екзекуции на политически затворници през 80-те години на миналия век. "Амнести интернешънъл" настоя той да бъде разследван за престъпления срещу човечеството и действия срещу човешките права по време на прокурорската му кариера.
Раиси, който оглавява съдебната власт, има ултраконсервативни възгледи. Той е поставен под санкциите на САЩ.
Президентът на Иран е вторият най-високопоставен служител в страната, след върховния лидер. Той има значително влияние върху вътрешната политика и външните работи, но върховният лидер аятолах Али Хаменей има последната дума по всички държавни въпроси.
Тримата съперници на Раиси и настоящият президент Хасан Рoхани го поздравиха за победата.
Право на глас имаха 59 милиона иранци. 600 души бяха регистрирани за участие в изборите, но само седем получиха одобрение от Съвета на пазителите.
Трима от тези кандидати се оттеглиха само ден преди вота.
60-годишният духовник Ебрахим Раиси е служил като прокурор през по-голямата част от кариерата си. Той беше назначен за шеф на съдебната власт през 2019 г. Раиси се обяви като най-подходящия човек за борба с корупцията и за решаване на икономическите проблеми на Иран.
Много иранци и правозащитници обаче изразиха загриженост относно ролята му в масовите екзекуции на политически затворници през 80-те години.
