Eмисия новини
от 18.00 часа
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Бистра Стоименова: Станах фотограф, защото ми казаха, че не ме бива

"Обичате ли да правите нещо, не се отказвайте за нищо на света"

Казват, че животът е низ от случайности. Аз срещнах своята, когато бях на двайсет и вече снимах от три години. Не съм я търсила, просто случайността сама ме намери. Просто реших да се регистрирам в сайт за фотография и да намеря други себеподобни. Едно от първите неща, които публикувах в този сайт, беше молба за съвет и обяснение към един кадър.

Обаче вместо обяснение, там срещнах Идиот (има си име, човекът, но интерес на GDPR-a ще скрием самоличността на този човек под псевдоним). Та, Идиот ми заяви, че съм „тъпа фуста и трябва да бъркам манджи на печката, а понеже нямам нито подходяща техника, нито умения за редактиране на снимки, нито знам кое как се композира, просто да оставя фотографията за големите момчета“. Не беше от най-окуражаващите неща, които искаш да чуеш ако търсиш помощ и съвет, особено ако тъкмо си повярвал, че снимките, които правиш, може би заслужават да видят бял свят извън картата памет на апарата ти.

След тоя случай направих онова, което всяка уважаваща себе си жена прави, когато я нервират - ревнах с глас и прекарах три дни потънала в самосъжаление и станиоли от шоколад. А после реших, че ще докажа на Идиот, че много сериозно е сбъркал адреса.




Май забравих да се представя – казвам се Бистра Стоименова, на 29 години, филолог-културолог-фотограф по образование, фотограф, преводач и писател по призвание. В ръкава имам много квалификации, няколко университетски дипломи (четири, ако трябва да съм точна), една камара откачени истории и безброй много хобита. Родена съм и живея в София, но имам желание да видя и опозная целия свят. Фотографията е една от страстите ми и откакто получих първото си лично апаратче на 17 години, се превърна в част от мен.

Как станах професионален фотограф със завършена магистърска степен по фотография е невероятна история, може би защото звучи като виц.

Не станах фотограф за един ден, нито за година. Не купуването на професионална техника ме направи „професионален фотограф“, а практиката. Пътят беше дълъг, изпълнен с много приключения и уроци. Все още се уча, защото винаги има нещо ново, което да се опита или техника, която да се изпробва. Едва десет години след като получих първото си апаратче, на абсолютен майтап, попаднах на реклама за образование във Великобритания, за обучение в университета във Фалмът, Корнуол (Falmouth University) и реших да напиша "фотография" в полето за търсене, докато кисна в коридора пред аудиторията в почивката между две лекции.

Към онзи момент нямах никаква представа, че това е най-престижният университет за фотография във Великобритания. А аз просто написах няколко думи в една анкета от телефона, пратих няколко линка към свои кадри и те взеха, че ме харесаха. Единственото, което имах, бяха кадрите. В университета ме приеха, именно заради добрите кадри, при това директно за магистратура, без повече въпроси. Дори се сдобих със стипендия. По време на обучението, преподаватели са ми казвали, че кадрите ми са по-добре технически издържани от онези на хората завършили бакалавърската им програма.

Така че каквото и да казват, хубавите кадри винаги имат значение. Обаче няма значение с какво си ги заснел. Важно е да си бил на точното място в точния момент.



През 2019 година като на шега се оказах с диплома от английски университет под мишница. През същата година, точно две години след като се записах да уча фотография във Фалмът, станах и член на Кралското фотографско дружество на Великобритания (the Royal Photographic Society of Great Britain), най-престижното обединение на фотографи на Острова, с повече от 150 години история. Към онзи момент бях единственият фотограф от България в регистрите им. Все още е така.

По горе-долу същото време, по линия на Асоциацията на професионалните фотографи в България (където също членувам), влязох и в Европейската федерация на фотографите (European Federation of Photographers - FEP).

Обаче историята не свършва дотук.

2021 година е доста изпълнена със събития за мен, защото през май получих титла и признание от Европейската федерация на фотографите. Беше ми присъдена титлата „European Photographer“, която е първата степен от общо три.

През юли Кралското фотографско дружество на Великобритания ми присъди титлата „Associate RPS“ - втората по значимост от общо три.

В момента съм единственият фотограф в България, който има едновременно титла и сертификация и от Европейската федерация на фотографите, и от Кралското фотографско дружество на Великобритания.



Моята страст са пътуванията или травъл фотографията, както е известен жанрът. Вероятно защото с такъв тип снимки започнах фотографското си приключение.

Първите смислени снимки, които направих, с първия апарат в живота ми - семейния лентов Pentax - бяха от една ученическа екскурзия до Виена.

След това някак си нещата така се подредиха, че доста от кадрите, които ми харесва да показвам са именно от места, където съм била.

Обичам да разказвам историята зад кадър и така се роди идеята за проекта, по който работя в момента.

Казва се Culture Crossroads (или „Културни Кръстопътища“ на български) и е нещо, по което без да знам работя от 2015 г. насам. Част от този проект беше и дипломната ми работа във Фалмът.

Зад запомнящото се заглавие се крие простичка идея - да покажа Балканите не като туристическа дестинация за пъб кролове, а като люлката на човешката цивилизация. На сравнително малка територия са побрани толкова много разнообразни неща за снимане, че проектът вероятно ще се разтегли в повече от десетилетие. Повечето от снимките поместени тук са част от проекта.

В идеалния случай планирам да посетя всяка една балканска държава и да разкажа историята ѝ в снимки такава, каквато я виждам. Всяка една нация има свои любими забележителности, известни само за местните, но иначе много по-интересни от „капаните за туристи“ и своите уникални традиции и кухня - моята цел е да покажа именно тях и да запаля и други хора да ги посетят.



Това със сигурност не е краят на моята фотографска история, но тепърва ми предстои да напиша следващата глава.

Не знам къде ще ме отведе тя, обаче знам как започна всичко - с едно седемнайсетгодишно момиче, един компактен апарат и много желание - да докаже, че я бива. Желание да разказва истории в кадрите и да показва на останалите други светове.

Така че, обичате ли да правите нещо, не се отказвайте за нищо на света. Понякога човек просто трябва да следва знаците и те ще го отведат там, където трябва да бъде.

За още снимки:

https://www.facebook.com/bistrastoimenovaphotography/

https://bistrastoimenova.wixsite.com/bistrastoimenova


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Най-четени