В България има едни квартали в градовете, които нямат нищо общо с останалите. Те живеят собствен живот, по собствени правила, а не рядко институциите почти нямат достъп до тях. Това са така наречените ромски махали. Места с голямо и незаконно жилищно застрояване, без нормална улична инфраструктура, канализация, вода и електроподаване. В сливенския квартал „Надежда“ ситуацията не е по-различна от ромските квартали в останалите градове. Там живеят по непотвърдени данни около 30 хиляди души.
В „Надежда“ няма надежда за по-добър живот. Мнозинството са бедни, неграмотни. Живеят нагъсто, в набързо построени къщи от по една две стаи. В някои няма течаща вода, тоалетни, в други пък няма ток. Богатите са малцинство – те живеят в началото на квартала в къщи на по два-три етажа, а не малко от тях вече си купуват и апартаменти в близкия квартал „Даме Груев“. Парите - казват ги изкарват в Германия и Великобритания.
Къщите, които се строят според възможностите и желанието, толкова са се приближили една до друга, че вече са направили улиците тесни за преминаване.
Който успее да събере пари търси възможност да излезе от квартала. Най-предпочитаният квартал е „Даме Груев“ заради близостта си с „Надежда“.
