Министърът на външните работи на Република Северна Македония Буяр Османи заяви, че предложението за включване на българската общност в Конституцията не противоречи на интересите на Скопие. По думите на Османи страната никога не е имала проблем да признае различни етнически групи, които имат възможност да проявяват своята идентичност.
"Смятам, че искането за включване на българската общност в Конституцията не е против нашите интереси. Мисля, че България променя първичната си нерационална позиция за един народ в две държави към позиция, че има една българска общност с различни характеристики от тези на мнозинството", каза Буяр Османи.
Вчера на срещата на върха Европейски съюз-Западни Балкани в Словения президентът Румен Радев посочи, че София и Скопие работят по двустранен протокол, в който България настоява за писмени гаранции, че югозападната ни съседка изпълнява договора за приятелство и добросъседство от 2017 година.
Премиерът Зоран Заев ден след срещата на върха Европейски съюз - Западни балкани в Словения потвърди:
"Нямаме проблем да ги добавим и хърватите, и черногорците, и българите. Но това не означава, че трябва да отваряме Конституцията за промени".
Заев очаква решение по спора между София и Скопие до края на декември. Скопие предложи пътна карта 5+1 въпроса за намиране на решение - за краткото име, речта на омразата, реабилитацията на жертвите на комунизма, работата на историческата комисия и ненамесата във вътрешните работи на Република България. Към тях се прибавя въпросът за включването на българите като дял от народ в Конституцията на Република Северна Македония.
Пътната карта трябва да бъде готова до началото на ноември и ще съдържа решения, които да бъдат постигнати през целия процес на преговори.
