Да се спре отпускането на средства за медиите през оперативни програми и те директно да кандидатстват за тях пред Европейската комисия - това предлага евродепутатът от ЕНП Радан Кънев.
Той сподели идеята си при представянето на доклада „Невидимата ръка на цензурата на Балканите“, представен в Брюксел:
„Това е едно от решенията - категорично да се спрат европейските средства за медии през оперативни програми, защото оперативните програми са под контрола на изпълнителната власт и е повече от очевидно, че по този начин се купува политическо влияние в медиите. Между другото, много проучвания, които бяха направени, например едно на Антикорупционния фонд, показаха, че договорите, които и централните, и местните власти сключват с медии за реклама, включително на европейски фондове, съдържат дори клаузата за положително отразяване на дейността, т.е. това, за което Себастиан Курц подаде преди броени дни оставка в Австрия, в България е масова практика на всички нива на управление“.
Тази идея се подкрепя и от разследващия журналист Атанас Чобанов:
"Не само я споделям, аз преди 5-6 години я формулирах в анализите, които правихме за проблемите с медийната свобода в България - че тези пари корумпират българските медии и се разпределят абсолютно безконтролно от българското правителство на медии, които ги хвалят, а не на критични медии. По-добре да ги няма тези пари, отколкото да се рекламират абсолютно безпредметно европейските проекти.
На малко по-различна позиция е издателят на "Юрактив" Георги Готев:
"Не вярвам ЕК да се справи кой знае колко по-добре, отколкото българското правителство - което и да е то. Да не забравяме, че в момента Делегацията на ЕК няма ръководител и там изобщо не е ясно кой пие и кой плаща. Има си една установена практика - тези неща да минават през хората, които най добре разбират от това и това са международни журналистически организации. въпросът е ЕК и тези организации да се договорят"."Къде сбъркахме" - този въпрос си задава Питър Хорокс, бивш директор на световната служба на Би Би Си, чиито филиали са затворени след навлизането на демокрацията в много страни от Източна Европа:
"Вероятно аз закрих повече журналистика в Източна Европа, отколкото най-амбициозните авторитарни режими. Преди години като директор на световната служба на Би Би Си бях отговорен за закриването на станции на Би Би Си в България, Румъния, Албания. Причината, поради която британската компания взе това решение, беше нарастване на медийната свобода и стандарти в тази част на Европа. А този следобед се питах: "Къде сгрешихме?"
Сигурно в това, че медиите в България значително губят свободата си именно след присъединяването й към ЕС, както сочат всички класации на "Репортери без граници", в които година след година страната ни слиза все по-надолу. А схемите за придобиване на влияние върху медиите стават все по-изтънчени, но хватката - все по-задушаваща.
"Целта на този доклад беше да обхване тези техники, които са трудно забележими за международните организации, но изцяло определят нивото на медийна свобода в България, защото диктуват пазара", казва Антоанета Николова, директор на инициативата "Свободни медии на Балканите". Авторите на доклада се спират върху няколко основни елемента - обществено финансиране, измерване на рейтинга и европейско финансиране:
"Едното е общественото финансиране на държавните медии. БНР удържа битката – то е отразено много добре и подробно в доклада“.
Контролът върху медиите от правителството на бившия премиер Бойко Борисов се дължи на три основни фактора - ролята му при закупуването на големи медии от политически и бизнес съюзници, контролирането на европейските фондове, чрез които си купува подкрепа и контролът върху медийния регулатор, което позволява антиконкурентните практики да не получават съответния отговор" - това се казва в частта за България. Като конкретен пример се посочва преминаването на собствеността върху Нова телевизия в ръцете на братя Домусчиеви, близки до бившия министър-председател, както и факта, че бившият депутат Делян Пеевски, който е притежавал над 80 на сто от разпространението на печатните медии, е осигурявал системно подкрепа на кабинета му.
В Сърбия няма истински медиен пазар заради огромната намеса на държавата в него, казва Тамара Филипович от Асоциацията на независимите журналисти в страната. Тя обяснява, че при приватизацията на медиите през 2014-2015-та година е въведен нов модел на тяхното финансиране - съфинансиране според проекти, отговарящи на обществените интереси. Какво обаче се получава:
"Ние наричаме тази приватизация "приватизация на партньорите", защото медиите, които бяха собственост на държавата, бяха купени от проксита, твърде близки до управляващата партия и след това те получиха парите, които се раздават за тези проекти".
Финансирането на медиите в Северна Македония се прави по непрозрачен начин, като целта е да се контролира редакционната политика и да се избягват критики срещу правителството. При правителството на Зоран Заев има само козметични промени в сравнение с кабинета на Никола Груевски - ако последният е финансирал медиите чрез правителствени реклами, настоящият министър-председател прави това чрез политически, казва Насер Селмани, бивш председател на Асоциацията на журналистите в Северна Македония. Политиката за сплашване има своята основна роля за контрола върху медиите:
"През последните 10 години Асоциацията на журналистите в Северна Македония е регистрирала 50 вербални и физически атаки срещу тях. Под 10 на сто са изцяло разследвани и нападателите им - наказани. Има ясно изразена игра между полицията, прокурорите и съдиите. Аз, например, бях принуден да прекарам 5 часа в полицейския участък, за да съобщя за сплашване от градската мафия в Скопие. Целта на полицията е да демотивира журналистите да съобщават за такива нападения. Има ясна тенденция от страна на полицията да защитава нападателите над журналисти".
Репортаж на Ангелина Пискова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
