10
Експозицията, разположена на целия първи етаж на галерията, представя близо 100 произведения на 65 значими български автори, творили от първите десетилетия на ХХ век до наши дни. Мащабната изложба е част от традицията на галерията в началото на всяка година да представя пред варненска публика богатството на своите фондове.
Класикът на маринистичния пейзаж Александър Мутафов е представен с образеца „Вълни” от 1934 г. Марио Жеков – един от утвърдените български художници в морския пейзаж от първата половина на ХХ век, е представен с пейзаж от Балчик, създаден около 1940 г. Към варненската маринистична традиция принадлежи художникът Милен Сакъзов, чиято композиция разкрива безспорния живописен талант, с който авторът претворява природата посредством триизмерност и плътност на формата на вечно менящата се морска стихия.
Жанрът на пейзажа е предпочитан и от художника Янко Маринов, основател и пръв директор на Художествена галерия във Варна. Неговите изгледи от Италия и България са рисувани пленерно с отривиста и точна мазка в характерен постимпресионистичен стил. Големият талант на Борис Денев се открива в живописната творба “Пейзаж от Кавала” от 1942 г., изграден в стегната композиция, в която художникът успява да свърже пространствени плановете.
Изключителната пластична култура на художника Ванко Урумов се открива в неговия пейзаж „Остров Алхон” от 1977 г., както и в натюрморта „Московска керамика” от 1976 г. и фигурата „Разходка във Версай” от 1981 г. Във всички тях може да се изследва художествената интерпретация на документалисткия момент и архитектоничния принцип на създаване на формата.
Варненската художничка Дария Василянска работи в жанровете на пейзажа, натюрморта и фигуралната композиция. Нейната постекспресионистична естетика демонстрира възможностите на чистия цвят и на композициите, в които отсъства светлосенъчно моделиране, така че се постига живопис, усвоила иконографските принципи на изграждане.
Пейзажът „Бряг” от 1980 г. на Георги Баев утвърждава характерните за неговото изкуство лаконична композиция и пестеливи изразни средства, чрез които постига ниския хоризонт на морето, изведен в права, равна линия. В експозицията е представен „Индустриален пейзаж” от 1962 г. на Емил Стойчев.
Колекцията на галерията във Варна притежава образец от ранните пейзажи на Генко Генков. В изложбата може да се вид и пейзажът „Гора“ от 1983 г. на Йордан Кацамунски и пейзажът на Никола Даскалов „Балчик”. В изложбата могат да се видят още пейзажи от художниците Преслав Кършовски, Владимир Вичев, Теню Щерев, Дора Бонева, Йордан Йорданов, Ангел Атанасов и Радко Мурзов, които обогатяват жанра с авторски интерпретации.
Жанрът на натюрморта е представен с произведения на Стефка Аройо, Лиляна Русева, Кина Петрова, Маргарита Денева.
Особен интерес представлява живописната картина „Самовар“ от 1982 г. на Вера Недкова. Тя е образец на усвоените в българското изкуство пластични и формални стойности от европейската художествена култура. Посредством композиция от три художествени образа художничката изгражда пространствения ракурс, постига автономност на цвета и изследва отношението цвят – светлина. 
Михалис Гарудис в „Кафене“ от 1969 г. вгражда натюрморта в композиция с фигури и мозайка от декоративни елементи, така че да демонстрира отместването на границите в жанровата определеност в живописта.
Наред с пейзажа, основен жанр в българския импресионизъм е портретът. Характерен образец е „Портрет на М. Михайлов“ от една от първите жени-художнички в българското изкуство Елена Карамихайлова. Портретът е придобит като дарение в колекцията на варненската галерия в началото на 90-те години.
Академичния реализъм е характерен за портрета на проф. Иванов от Борис Митов. Илия Петров, който остава в българското изкуство с голяма поредица от исторически картини и творби на революционна тематика, е майстор и в жанра на портрета. Сред портретите е и „Спиридон” от 1965 г. на Найден Петков.
Фигуралното е изследвано и в произведенията на Димитър Киров, Бисера Прахова, Андрей Даниел, Снежина Попгенчева, Володя Вълчев, Милко Божков, Димитър Трайчев и Мария Зафиркова – всеки един от тях носещ голяма живописна култура и представляващ явление в съвременната история на българското визуално изкуство.
Изложбата е достъпна за публиката от 18 януари до края на февруари 2022 г. при спазване на актуалните противоепидемични мерки, включително Зелен сертификат.
