Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
„Не гледах изпълнението. Хвърлих слушалките и избягах навън. Не издържах, тъй като напрежението беше огромно. Аз знам какво ми костваше, това да достигнем до тук, да се явим на това състезание и то след всичко през, което премина Саша – травмата, влизането в сезона. За мен беше изключително емоционално. Аз още сутринта се разплаках и звъннах на сестра ми (бел. ред. - Албена Денкова). Споделих ѝ емоциите си. Поговорих с нея и тя ми каза, че спортът е борба. Това е път и самия факт, че тя е стигнала до тук, е огромен, огромен успех за нея. Това бяха нейните думи и към Саша. Саша преди да замине се обърна към мен и ми каза: Обичам те. Каза го за първи път, защото тя е много обрана по отношение на чувствата си. Щастието е огромно. Аз много емоционално приех последните дни и заради случая с Камила Валиева“, сподели специално за БНР Ина Лутай, която заедно с Андрей Лутай тренират Александра Фейгин.
Шампионката на България се класира за финала на олимпийския турнир по фигурно пързаляне при жените, след 23-то място в кратката програма.
„Аз най-много симпатизирам на Валиева в руския отбор. Тя има душа, с която представя програмите си. Това, което тя показва на леда, за мен е невероятно. Това е най-добрата фигуристка, появявала се на леда изобщо. Това, което се стовари върху плещите ѝ, по никакъв начин не го заслужаваше. Независимо какъв е случаят там, тъй като нещата са много мътни. Отговорността не е нейна. Треньорите са тези, които отговорят за всяко едно нещо, свързано със състезателите. Още повече, че тук говорим за деца, защото Камила е дете. Тя е невероятен бориц и заслужава да бъде олимпийска шампионка. Ако има нещо, вината не е в нея.“, допълни Лутай.