Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Огромни опашки от автомобили, изключително бавно придвижване, бавене от страна на украинските гранични власти и никаква помощ от българското посолство в Украйна. Така описва ситуацията преди границата с Румъния кърджалиецът Йълмаз Али-Кройфа, който пътува от украинския град Харков за България заедно със семейството си. Няма храна, няма автобуси, няма съдействие, казва той:
"На границата съм втори ден (украинско-румънската при Чернивци - Сучава, бел.ред.). Не можем да стигнем границата втори ден. Гладни, жадни, с 4-годишно дете. Няма нищо, никаква помощ. В посолството звъним, никой не вдига телефони", разказва Йълмаз Али. В отговор на въпрос за броя на колите, които чакат да преминат, казва: "Това, което може да си помислите, го умножете на 100. Опашката е огромна. не мога да разбера защо украинската страна толкова задържа и мъчи хората, защото това са хора с малки деца, кърмещи майки. Тук чакат втори, трети ден."
Йълмаз казва, че няма възможност и да поспи и почине и за миг, защото в такъв случай някой ще изпревари колата и ще мине по-напред: "От един час не съм минал и два метра. Просто стоиш."
Ядосва се, че телефоните на посолството не отговарят. За какво е посолството, нали да помага на българите в чужбина, да ги потърси по телефоните, да им съдейства, да ги успокои, пита мъжът.
Чуди се къде са обещаните автобуси от страна на България и разказва, как, докато чака на опашката от коли, е видял полски, турски, дори индийски автобуси, които извеждат гражданите на тези страни, които искат да напуснат Украйна.
Йълмаз казва, че е имал късмет да бъде един от последните, които са купили вода от бензиностанция по пътя. "И там започна анархия, истерия и хората затвориха магазина и избягаха."
В прикачения звуков файл може да чуете целия разговор на Станислава Георгиева с Йълмаз Али-Кройфа.
