На фона на трагичните събития, които се разиграват в Украйна, 28 февруари е още една трагична дата не само в българския календар. Преди 14 години след пожар във влака София-Кардам загиват 9 пътници. Сред тях е и тогавашният директор на Националния археологически институт с музей към БАН проф. Рашо Рашев.
Години по-късно медиавистът продължава да бъде цитиран с уважение от своите колеги в страната и чужбина. Проф. Рашев е свързан с най – мащабните проучвания на старата ни столица Плиска, нейния вътрешен и външен град и най-вече Дворцовия комплекс. Негови са изследванията и на редица землени укрепления, крепости и некрополи от периода на Първото българско царство в Североизточна България около Силистра, Разград, Варна и Шумен. Той е откривателят на тайните ходници, които са излизали от Крумовия дворец в Плиска и вероятно, са водели към Дръстър.
Успоредно с разкопките в Плиска, проф. Рашо Рашев копае и в района на могилата при Кабиюк. Северно от нея той започва проучването на монументална каменна сграда с размери 26 х 18 м. Строителните ѝ особености я свързват с монументалните градежи с първата ни столица и вероятно е бил езически храм. Откриването му, според проф. Рашев е сигурен знак за идентифицирането на нов, неизвестен досега на картата на Първото българско царство аул или укрепена ханска извънстолична резиденция от нач. на ІХ в.
Посмъртно колегите на проф. Рашо Рашев издават внушителната му монография „Българската езическа култура VII-IX в.“, за която покойният вече проф. Георги Бакалов казва, че книгата излага като на длан един изключително важен за нас период на езическа България. В нея се търсят отговори на въпросите - коя е нашата прародина, каква е културата ни, какви са били икономическите и социалните отношения между прабългарите.
Една от мечтите на проф. Рашо Рашев е била издаването на тритомника „Археологията на България“. Идея, която си отива с него.
