Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви на пресконференция след края на днешното заседание, че конфликтът в Украйна ще повлияе на икономическата активност в еврозоната "чрез по-високи цени на енергията и суровините, нарушаване на международната търговия и по-слабо бизнес и потребителско доверие".
Тя излезе на пресконференцията със значка с украинското знаме и започна изказването си с подкрепа за украинския народ, като потвърди, че Франкфурт ще действа в координация с наложените санкции от Европейската комисия. По думите на Лагард, войната в Украйна ще има ефект върху икономическата активност в еврозоната, основно по отношение на поскъпването на горивата и суровините, както и нарушаването на веригите за доставки.
Руската инвазия в Украйна накара ЕЦБ да преразгледа в низходяща посока прогнозата си за икономическия растеж и в посока нагоре оценката си за инфлацията.
Според основния сценарий, заложен в последните прогнози на централната банка, БВП на Еврозоната ще отбележи растеж от 3,7% през 2022 г., след което растежът да се забави до 2,8% през 2023 г. и до 1,6% през 2024 г.
В същото време ЕЦБ вече очаква инфлацията в еврозоната да скочи с 5,1% през настоящата година, след като през декември 2021 г. централната банка очакваше инфлация от 3,2%. За 2023 г. се очаква инфлацията да отслабне до 2,1% (спрямо 1,8% през декември) и до 1,9% през 2024 г. (спрямо 1,8% през 2024 г.).
Мартенски прогнози на ЕЦБ за инфлацията в еврозоната (спрямо декемврийските)
Кристин Лагатд предупреди, че икономическата активност "може да бъде забавена значително от по-рязко покачване на цените на енергията и суровините и по-сериозно забавяне на търговията и нагласите", а инфлацията може да бъде "значително по-висока" в краткосрочен план на фона на геополитическата несигурност, като отбеляза, че само в рамките на февруари енергийните цени са скочили с 31%.
Шефът на централната банка също така посочи, че икономическите рискове в еврозоната са се увеличили "значително" поради събитията в Украйна и са в "низходяща посока" (за още по-слаб от очакваното растеж).
Ситуацията в Източна Европа може да доведе до по-голям натиск върху цените на храните и суровините, както и до "влошаване наново на ограниченията от страна на предлагането". От друга страна, рисковете, свързани с пандемията на коронавирус, намаляха и негативното въздействие от ограниченията, въведени заради силно заразния вариант Омикрон, са отслабнали в сравнение с предишни подобни мерки, подчерта Лагард.
Тя също така отбеляза, че цените на енергията са основната причина за изненадващо високите нива на инфлацията, предупреждавайки, че те биха могли "да „тласснат нагоре цените в много други сектори“. "Високите цени на енергията, съчетани със загуба на доверие, биха могли да намалят търсенето повече от очакваното и да ограничат потреблението и инвестициите", посочи Лагард.
