„Кризата е кръстопът, на който можеш да вземеш решение. Обнадежден съм за преосмисляне на ЕС, на европейската идентичност. Ползите се виждат в икономически, но повече по отношение на идентичността ни. Има преосмисляне. Украйна ни прави „подарък“ с много измерения – защитава не само нашата свобода, но ни дава възможността, принуждава ни да си помислим за нас и като българи, и като европейци“. Това каза пред БНР професорът по икономика в Университета в „Цвикау“, Германия, Стефан Колев.
На близо 10 милиарда евро възлизат новите санкции на ЕС срещу Русия, пресметнаха в Брюксел. Ограниченията се отнасят до още руски банки и хора от обкръжението на президента Путин, до забраната на внос на високи технологии и компоненти, до корабите, които плават под руски флаг. И за първи път до енергийни доставки. Но в петия санкционен пакет срещу Русия няма да откриете газ и нефт. Вместо това Брюксел наложи забрана за внос на въглища. С това обаче искането за спиране на руските газови и петролни доставки не стихват. Полша и трите балтийски държави не само настояват за това, но някои от тях предприеха конкретни стъпки - Литва прекрати вноса на природен газ от Русия. Дори френският президент Еманюел Макрон се обяви за ембарго върху вноса на руски нефт. Но противниковият отбор на предпазливите също не е малък - водеща е Германия, но зад сянката й се крият Унгария, Словакия и Австрия.
Според проф. Стефан Колев заради войната има индустрии, които ще пострадат сериозно – като химическата, например, заради невъзможността за замяна на газа с алтернатива.
„Изведнъж появилото желание за диверсификация, за връщане към атомната енергия, това нямаше да се случи без кризата. Кризата води до преосмисляне на външната политика, външнотърговската политика. Преосмислянето на отношенията с държава като Русия ще има положителни ефекти“.
Германският министър на икономиката Роберт Хабек, който е представител на Зелените, влезе във властта с мотивацията да преобърне германската икономика и да я изведе на пътя на възобновяемите енергоизточници. Сега обаче се налага да търси алтернативни доставчици на газ в арабския свят и да признава, че ядрените и въглищните централи ще трябва вероятно да работят по-дълго. Защото над 55 процента от газовото потребление на Германия се покрива от руските доставки - това е още едно обяснение за въздържането на Германия, но и на други държави в Евросъюза, от налагането на газово ембарго. Но за това поведение има и политически причини - от дълги години Берлин държи на мантрата на взаимната зависимост - че Европа зависи от руския газ, но Русия зависи от приходите в твърда валута.
Кой обаче е по-зависим?
„Проблемът не е, че сме зависими от Русия, а че политици в западния свят доведоха до прекомерна зависимост, която не е необходима. До догодина европейските икономики ще успеят да заместят руския газ и петрол с други енергийни ресурси. Което Путин си самопричинява с войната, е доста самоубийствено. Неговата зависимост от Запада е безкрайна“, допълни проф. Колев в предаването „Събота 150“.
Често се твърди, че западните милиарди за енергийни доставки от Русия финансират войната в Украйна. Но скъпите инвестиции в тежко въоръжение Русия вече е направила в подготовката за тази война - танкове, БТР-и, изтребители и т.н. Твърдата валута, която сега влиза в държавния руски бюджет, по-скоро служи за смекчаване на последствията за гражданите от санкциите. В този смисъл, закъсня ли петият санкционен пакет с първата забраната за внос на енергоносители? И какви ще са очакваните преки последствия от това?
Той подчерта, че не можем да спрем войната, но можем да променим играта, която се играе в момента:
„Въпросът е доколко Путин и неговият режим са стабилни. Ако са стабилни, почти нищо не можем да направим със санкциите. Но ако е нестабилен, възможно е със санкциите да доведем до край на този режим“.
