Днес гост в рубриката е фотографката Албена Маркова-Таис, чиято страст са пейзажите и по-специално нощните.
Кога започна да снимаш и това професия или хоби е?
Снимам от 16 години. В началото бе хоби, но постепенно се превърна в основно занимание. Започнах с пейзаж, като и до момента това е основният ми и любим жанр. С годините се специализирах и в интериорна фотография, а напоследък и в продуктова фотография.
Какво обичаш да снимаш?
Любими сюжети ми са планините и морето. Не обичам да снимам през деня. Най-красивите снимки за мен са тези, когато слънцето е ниско на хоризонта или изобщо го няма. Тогава магическите цветове оживяват и най-скучната сцена. Също така любим жанр ми е и нощната фотография, по-точно нощният пейзаж. Не снимам Млечен път или звезди самоцелно, а само като завършваща част на нощна картина.
Интересна случка по време на снимки?
За толкова години снимане се понатрупаха и интересни преживявания. Едно от най-запомнящите се е, че бях на косъм да бъда арестувана от UK Army. Случката е в Кипър по време на фотопътуване, което бях организирала с други фотографи. В Кипър има две военни бази на Великобритания, едната е в близост до Лимасол – Акротири. Достъпът по принцип не е забранен и се отправяме към брега на морето, за да снимаме корабокруширал кораб. Но се оказва, че има силен насрещен вятър и няма как да се опазим от пръските на морето по техниката. Съответно се отказваме и тръгваме да се прибираме. Но в един момент видях антените на военната база, които стояха много фотогенично на фона на нощното небе. Решавам, че това трябва да го снимам и вадя апарат, разгъвам статив. След около 5 минути бяхме заобиколени от две джипки с хлапетии във военна униформа и автоматично оръжие. Почнаха едни проверки на документи, на заснети кадри, че и май профила си във Фейсбук показвах....Английските войничета бяха изумени от глупостта ни, как изобщо можем да си представим, че можем да снимаме във военна територия, която е под суверенитета на Обединеното кралство, и то вечер. Но явно осъзнаха, че сме безнадеждни фотографи и арестът ни се размина. Даже изявиха готовност да ни заведат на място, удобно за снимане. И ни върнаха на изходната позиция, където се борехме с вятъра. На мен вече изобщо не ми беше до снимки, порядъчно стресната, но нямаше накъде. Извадихме техниката и снимахме. Имам за спомен един Млечен път от там.
Имаш ли любими снимки?
Собствени любими нямам. Все си мисля, че най-добрият кадър тепърва предстои. Обичам най-много снимки, направени с малко налична светлина, тогава, когато се налага дълга експозиция. Също така винаги се впечатлявам от снимки в омара, мъгла или ниска облачност. Мистиката в тях винаги ме е очаровала. Като цяло се възхищавам на трудно постигнати кадри, а не такива, които всеки би могъл да заснеме.
Има ли нещо, което не би снималa?
Не бих снимала човешко страдание и нещастие. Дори и драма. Не обичам снимки, които се фокусират върху грозната и тъжна страна на живота. Драмата я предпочитам в небето. Аз и такива филми не мога да гледам. Искам да виждам красота, светлина, мистика около себе си.
Имаш ли изложби и награди?
Имам множество медали и отличия от различни конкурси в България и чужбина. В първите години на снимането ми бях много ентусиазирана да участвам във фото състезания, но в един момент изгубих интерес. Доста години бях спряла активно да изпращам кадри, ако съм го правила е било инцидентно. Тази година взех участие в последното издание на Trierenberg Super Circuit, Австрия. Може би най-големият конкурс за фотография в света. Тази година са участвали 150 000 кадри от 130 страни. И изненадата ми беше голяма, когато видях името си в списъка на главните награди на конкурса. Имам бронзов медал от Австрийската фотографска организация във втори салон. Не знам как кадърът е изплувал сред океана от фотографии. Може би сюжетът ги е впечатлил, печелившият кадър е небезизвестното сухо дърво, вкопано в прибоя на плажа в Шкорпиловци, на лунна светлина.
Имам и участия в общи изложби, както и три мои самостоятелни – в Истанбул, София и Варна.
Зад гърба си имам организирани фотографски пътувания в България, Кипър и Румъния., серия мастеркласове и уъркшопи по фотография. Началото беше поставено през 2013 година, когато бях гост лектор по пейзажна фотография на престижен форум по фотография в Сан Марино.
Също така организирам пленери по Северното Черноморие. В момента тече подготовката на 5-ия поред Фотографски пленер по Северното Черноморие. Той се провежда под мотото Фотография и приключения и тази година ще бъде в Тюленово.
