Снимка: ФБ/ Парамедици в Спешна помощ
В този епизод на здравния подкаст В центъра на системата разговаряме за най-големия проблем в спешната помощ - това е кадровият дефицит и може ли той да се разреши с обучението на голям брой парамедици. А също и за пари, ремонти, нови линейки и медицински хеликоптери.
Чуйте епизода в Spotify:
или в Soundcloud:
Гости в епизода са:
✅ Д-р Петър Грибнев - заместник-министърът на здравеопазването с ресор болнична и спешна помощ
✅ Доц. Антон Тонев - председател на Комисията по здравеопазване
✅ Д-р Десислава Кателиева, главен координатор на Експертния съвет по Спешна медицина към министъра на здравеопазването. Тя е и председател на Националната асоциация на работещите в Спешна медицинска помощ
От разговора ще научите:
✅ Как с обучението на парамадеци ще се разреши кадровия проблем
✅ Колко са обучените парамедици до момента
✅ Защо обучението на парамедиците трябва да е на университетско ниво
✅ Какво се предвижда в тази насока на ниво законодателна и изпълнителна власт
✅ Защо са по-малко желаещите да работят в спешните отделения към болниците, а не в ЦСМП-тата
✅ Защо няма качествено обучение по спешна медицина на бъдещите лекари
✅ На какъв етап са дейностите по строителството и реконструкцията в рамките на големия инвестиционен проект за модернизация на спешната помощ
✅ Кога ще имаме медицински хеликоптери
✅ Как те ще се включат в системата на телефон 112
✅ Как се превозваме пациент между две държави
✅ Защо вървим от принципа - водене на пациента до линейката, към приниципа - от линейката до лечебното заведение
"Искаме
да променим системата на спешната помощ с въвеждането на парамедиците. Това е европейската практика. Парамедикът да е част от всеки спешен екип. В момента
имаме около
1500 парамедици. Искаме занапред
да се обучават в медицинските университети. Този идея се приема добре и вече се изготвят програми за обучение им, синхронизирани с програмите за обучение в Европа. В рамките на две до три години ще имаме
парамедици до четвърта степен, с което да се разреши хроничния недостиг на кадри", съобщи доц. Антон Тонев.
По думите му МЗ и МОН разработват Наредба, която да даде възможност на обучените до момента парамедици да се явят на приравнителни изпити. Така в началото на 2023 г. ще има сертифицирани от Медицински университети парамедици, допълни доц.Тонев.
"Кадровият проблем е в сериозното текучество. Проблемът идва от това, че младите специалисти не познават спешната медицина като специалност. Тя се преподава, но като свободно избираема специалност .Правилният път е да се въведе задължено обучение и по спешна медицина. Два пъти правихме Академия по спешна медицина за младите лекари в София и Варна и има огромен интерес! Просто тези хора трябва да бъда спечелени. В чужбина всеки студент по медицина след трети курс отива и работи като парамедик. И стават брилянтни лекари", разказа д-р Десислава Кателиева.
По думите й, ако обучението се прави в университетите или колежите ще трябва да се изработят и държавни общообразователни изисквания за това.
"А за спешната помощ е много важно да се разпишат диагностично-терапевтични правила и алгоритми, които са заложени по стандарта за спешна медицина, да се регламентират протоколите докъде се намесва парамедикът", поясни още д-р Кателиева. Така е в Германия, например - защото, може наистина по триаж да те пратят на счупен крак, но пациентът да се окаже с инсулт и затова е паднал - това надскача компетентонстта на един парамедик", допълни спешният лекар.
"Парамедици имаме вече добре обучени, но най- ниската степен. Искаме да имаме по трите нива на обучение и те да попълнят липсващите екипи. Защото се оказа, че има много голям брой желаещи да се включат. Следващата стъпка е да заложим в бюджета средства за тяхното заплащане. И крайната визия е, лекарите да бъдат отменени от парамедиците до постъпването на пациента в болницата", посочи д-р Петър Грибнев.
Заместник-здравният министър съобщи, че по големия
инвестиционен проект за модернизация на спешната помощ има средства, но ще трябват огромни усилия той да се бъде завършен. От встъпването им в Министерство на здравеопазването
са установили, че от 200-те обекта, които се нуждаят от ремонт, само 20 са завършени за цялата страна. Проектът ще бъде завършен в срок.
"В спешната помощ има около 800 линейки. Правим анализ кои са амортизираните, за да ги подменим. В момента тече процедура за доставяне на 42 високопроходими линейки. Третият важен момент - въздушната помощ - за момента не сме имали медицински хеликоптери. Тази нова система с въздушната помощ ще трябва да бъде добавена към системата на 112.
Закупуването на хеликоптерите е заложено в Плана за възстановяване и устойчивост. Те ще бъдат закупени с целеви пари по него и ще бъдат наша собствености, уточни доц. Тонев.
И още един много важен елемент от цялата картина на организацията на Спешната помощ:
"Все още
не е интегрирана информационната система на центровете на Спешна помощ с информационната система на болниците, за
да се знае в реално време къде са свободните легла. Такова разпределение имаше само за случаите с Covid-19", обобщи още д-р Кателиева. Като представител на
"Продължаваме промяната" доц. Антон Тонев обеща, че има политическа воля електронното здравеопазване да стане факт.
Всички епизоди на подкаста ще намерите в:В Apple Podcasts през iTunes
, за да научите най-важното от деня!