Даването на военна помощ на Украйна от страна няма само символно значение, но и практическо. Разногласията, широката палитра от мнения, изказани от настоящи и бивши министри по този въпрос, показват позицията на България като недостойна за европейска страна.
Това коментира пред Радио София Явор Сидеров - дългогодишен журналист, политолог и преподавател по история, политически науки и международни отношения, съветник на двама вицепремиери по антикорупция и миграция.
Според него нещата никога не са били по-ясни – независимо какво ни е отношението към Русия или приближаването на НАТО към нея, "факт е, че Русия нападна Украйна и Украйна има нужда от помощ".
По думите на Сидеров, украинският външен министър Дмитро Кулеба прекара много време у нас, запознал се е със сложната ситуация.
"Както винаги, освен че нямаме единна позиция по важни проблеми, в случая показваме отказ от заемане на морална позиция, от поемане на отговорност. А войната става все по-ожесточена, с прилики на тази от Сирия – градска партизанска война, озлобление на армиите от двете страни, включване на наемници. Всичко това, за съжаление, не вещае нито бърз край, нито по-малко жестокости", допълни Явор Сидеров.
Политологът смята, че крайната цел на Путин е унищожението на украинската държавност. Не вижда в украинците народ, който има право на съществуване и на самоопределение. Това са мрачни и антихуманни цели в опит да се съживи руската империя.
Според Сидеров, във вътрешнополитически аспект е трудно да се каже колко ще издължи българското правителство и управляващата коалиция. Факт е, че тя се клатеше още при съставянето си. Непрекъснато се поставят червени линии. Вижда се, че по ключови теми няма съгласие – за управител на БНБ, за (не)оказване на военна помощ на Украйна и други, но още не се е сринала. Може би и защото никой няма интерес от предсрочни избори. Още повече, че няма гаранция, че нов вот ще промени картината. Едва ли следващият парламент ще е монолитен. Все още е силно желанието да не се допуска връщане на ГЕРБ на власт.
Чуйте разговора на Лъчезар Христов.
