Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Отиде си поетесата и преводачка Рада Панчовска

| обновено на 29.04.22 в 14:36
Рада Панчовска
Снимка: изд. Сонм

Почина голямата българска поетеса и преводачка Рада Панчовска (1949 - 2022), съобщават от издателство "Сонм". 

Рада Панчовска е родена в Оборище през 1949 г. Завършва гимназия в Панагюрище и българска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, с втора специалност руски и факултативно испански език.

Работила е във в-к „Оборище“ – Панагюрище, в Института за български език към БАН – София, управител е на частно издателство „Проксима-РП“, София. Член е на Сдружението на българските писатели (секретар по поезия) и на Съюза на преводачите в България и е член-основател на Свободното поетическо общество и на Асоциацията на испанистите в България. Участвала е в международната писателска среща-круиз „Вълни на три морета“, в поетични четения и фестивали у нас и в Родос (Гърция), Берлин (Германия), Куртеа де Арджеш (Румъния), Струга (Македония), Сан Роке, Веруела, Мадрид, Гранада и Приего (Испания) и в международни преводачески и издателски срещи в Тарасона и Албарасин (Испания) и Мексико (Мексико). Живее в София.

Поетичният ѝ дебют е в сборника "Смяна ’81" (1981), последван от стихосбирките "Всеки ден" (1984), "На белия свят" (1992), "Кратки срещи" (1993), "Убягващи впечатления" (1994), "Аритмии" (1996) и "Приписки към антологията на съвременна испанска поезия ‘Гласове на жени’ "(1997, двуезична – на български и испански), "50 стихотворения" (избрано, 1999) и "50 стихотворения" (2001, двуезична – на български и испански), "Анонимният успех" (2001), "Обратно броене" (2007), "Стени и мостове" (2011). Стихотворенията ѝ са превеждани на испански, английски, немски, словенски, румънски, македонски, руски, гръцки, босненски, унгарски и персийски. 

Рада Панчовска е носител на награда за превод на Съюза на преводачите и Център за изкуства Сорос (1996), награда "Христо Г. Данов" (2001). Последната ѝ стихосбирка е "Космически елегии" (изд. Сонм, 2018), за която взема наградата на името на Николай Кънчев.

Поклонението е на 29 април от 14 часа в родното ѝ село Оборище, Пловдивска област.

Думи за Рада Панчовска споделиха в "Артефир" литературният наблюдател Митко Новков и издателката и преводачка от френски Тодорка Минева.

Чуйте повече от звуковия файл. 

"Рада беше от малцината български творци, за които радостта идваше от самия акт на творчеството, а не от почестите, рецензиите, наградите и тръбните звуци. Пишеше метафизична, сложна поезия, съзвучна с най-добрите образци на испаноезичната поезия, на която беше посветила преводаческото си майсторство.
Издателство "Сонм" губи не само незаменим сътрудник, но и близък приятел и съмишленик. Сбогом, Раде, светлина на душата ти!" 

Оглеждам безнадеждните пространства
на галактичните мъглявини.
Добре си бяхме тук, но ето вече…
Ще трябва пак да поизтупам куфара за края на света.
Човечеството е застъпило планетата си
като за последно
и под чии ли небеса очаква да осъмне.

Из "Навечерие" (Рада Панчовска, "Космически елегии", Сонм, 2018)


Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна