На първи май, Деня на труда, в цяла Испания се проведоха многохилядни демонстрации с участието на профсъюзите и членове на централното и регионалните правителства. На тях бяха издигнати искания за повече равенство между половете при оценяването на труда и за увеличение на заплатите на фона на растящата инфлация.
В столицата Мадрид шествието се проведе по обяд и на него присъстваха лидерите на профсъюзите Пепе Алварес (UGT) и Унай Сордо (CCOO), вицепремиерът и министър на труда Йоланда Диаз и говорителят на правителството Изабел Родригес.
На него Алварес предупреди, че профсъюзите "няма да правят компромиси с бойкота на работодателите към споразумение за гарантиране на покупателната способност на заплатите".
Той определи първи май като ден на „удовлетворение от постигнатото и глътка въздух преди борбата за равенство да продължи“.
От своя страна Родригес посочи, че благодарение на усилията на коалиционното правителство са договорени компенсациите по време на пандемията, трудовата реформа, минималната заплата и четири месечния отпуск по бащинство.
В Барселона няколко хиляди души демонстрираха в центъра на града и поискаха адекватно повишаване на заплатите заради покачващата се инфлация.
Според каталунските профсъюзни лидери Хавиер Пачеко и Камил Рос от тук нататък няма да се подписват колективни договори с работодателите без клауза за ревизия на заплатите.
Демонстрации имаше и във Валенсия, Мурсия, Картахена, където бяха издигнати плакати, призоваващи за равни права и възможности на трудовия пазар.
