Eмисия новини
от 15.00 часа
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

По дирите на светите братя Кирил и Методий

4
Поклонение пред мощите на равноапостолите Св. св. Кирил и Методий в катедралата "Св. Неделя" в София, 23 май 2022 г.
Снимка: БГНЕС

Със сигурност едноименният площад пред храма "Света Неделя" в центъра на София ще бъде едно от най-оживените места между 23 и 25 май. Очаква се хиляди да се се преклонят пред мощите на солунските първоучители светите братя Кирил и Методий. Мощите идват в българската столица за първи път, от светогорския манастир Есфигмен в Атон.

Въпросът за мощите на славянските първоучители е истинска мистерия, в която действителността надминава и най-голямото въображение.

Според пространното житие на светеца, когато Константин-Кирил философ се споминал на 14 февруари 869 г. в Рим, неговият брат Методий положил тялото в ковчег и се готвел да го върне в манастира Полихрон. Но римските епископи и папа Адриан II, пожелали тялото да бъде положено в храма "Сан Клементе", който тогава бил извън Вечния град. Преди полагането на ковчега, отдясно на олтара се случило първото чудо. Епископите пожелали да го отворят и да видят дали тялото е вътре цяло и непокътнато, но не могли да го отковат и ковчегът бил положен неотворен.

В началото на XVIII век суровата фасада на средновековната църква е преоблечена отвън в нова барокова одежда, а отвътре с нов стенопис. Но на по ниските нива основите на стария храм, а дори и на римски градежи, са напълно запазени, както и съхраняваните там мощи на светци, включително и на св. Кирил.

По повод 1000-годишнината от Моравската мисия на Кирил и Методий, която тържествено е отбелязана в Рим през 1863 г., доминиканските монаси започнали изследвания в "Сан Клементе", за да  издирят къде точно е бил кириловият гроб. Без успех проучванията продължили до 1870 г.

Базиликата „Сан Клементе“ в Рим в края на 19 век, когато са изнесени мощите на Св. Кирил.
Век по-късно, по повод 1100 годишнината от Моравската мисия, със същата задача е натоварен падре Ленард Бойл. По документи той установява, че в размирните години след Френската революция ценностите на храма са изнесени. Мощите на св. Кирил в мраморна урна отиват при монсиньор Лоренцо дук на Матеи. Той е наследен от фамилията Античи от Реканати. В родовото им имение Бойл открива мощехранителница с надпис "ex ossibus sancti Cyrilli" – "костите на св. Кирил". Според Ватикана в нея е имало костица от пръст от светеца.

В своята книга "Италиански  потайности" дългогодишният преводач в българското посолство в Рим Асен Марчевски се позовава на самия падре Бойл и твърди, че в мощехранителницата е била цяла ръка. По нареждане на Ватикана останките са положени в олтара на светците Кирил и Методий, вляво от вратата на първия етаж, под стенописа с братята. Има предположения, че през XIX век част от мощите на светеца попадат в Солун, където са съхранявани в богата гръцка фамилия и дарени в Атон.

Междувременно през 1929 г. България е първата славянска държава, която поставя мозаечна икона на св. Кирил в базиликата "Сан Клементе" в Рим. Образът е дело на родения в Солун проф. Любомир Далчев. Доста по-късно там, над предполагаемия празен гроб, се появяват и благодарствени надписи от други славянски народи.

България първа поставя паметна плоча над предполагаемия опразнен гроб на Св. Кирил.
За останките на св. Методий се знае още по-малко, макар в Чехия да ги издирват вече три века. След смъртта му на 6 април 885 г. и опелото на славянски, гръцки и латински език, той е погребан в столицата на Великоморавия Велеград в "стената зад олтара на Света Мария". До днес не е сигурно къде се е намирала тази столица. Според част от чешките археолози това е било селището на река Морава при Микулчице.

3D възстановки на Велехрад, въз основа на архиологическите проучвания в Микулчице на река Морава.

Проф. Зденек Кланица и неговият учител проф. Йозеф Поулик смятат, че св. Методий е бил  положен в голямата трикорабна княжеска базилика на Микулчице. В гроб № 580. в зиданата камера са открити лакътна става, останки от сребърно тъкана дреха, от широк кожен колан със сребърен накрайник.

Разкопаната голяма базилика в Микулчице, където е бил и гроб № 580
Там са намерени златно звънче и позлатена декорирана медна пластина от обков на книга и метална бъчонка за вода с кръст. Има и нещо като жезъл, в който е скрит меч тип ромфея. Напълно е възможно подобен жезъл да е носен от архиепископ Страхота, както моравците превеждат на славянски името на Методий.

Християнски артефакти открити в гробовете на Микулчице.
Дали гробът е бил ограбен при маджарските нашествия или преди това мощите са пренесени от неговите ученици, избягали в България, можем само да гадаем. В Бохемия и до днес разказват легендата, че останките на първия моравски архиепископ са прибрани от таборитите на Ян Хус. За да не попаднат в ръцете на католическата църква, те били укрити от наследниците на хуситите – "чешките братя".  

Извън разследванията на историците, за да се потопим в атмосферата от житията на св. Константин-Кирил Философ и св. Методий е достатъчно да се разходим на по-малко от 300 км от София до Солун, Гърция.

Снимки: Иво Иванов

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

Най-четени