Първите сведения за отглеждането на рози по нашите земи срещаме в хрониките на старогръцкия историк Херодот. Той споменава, че най-хубавите рози растат именно из земите на траките.
Няколко века по-късно летописците фиксират XIII в. като епохата, през която маслодайната роза е пренесена от Средния изток в Европа. Това се случва по време на Осмия кръстоносен поход, организиран през 1270 г. от Луи IX.
Един от участниците във военния поход - граф Брюйе, пренася Роза Дамасцена от град Дамаск (Сирия) във Франция. От там идва и името ѝ - Дамаска роза.
По-късно през XVIII в. тя е пренесена от османските турци в Подбалканските долини на България. В този географски пояс розата намира най-благоприятни условия и така трайно се установява в бита и стопанството на българина. Именно заради нея областта по-късно получава и името Розова долина.
През следващия XIX в. добивът и търговията с розово масло се развиват стремглаво, главно като семеен бизнес.
С годините розарството дава препитание на близо 200 000 жители от Розовата долина, т.е., превръща се в основен поминък за тях. Причината за стремглавия ръст в отглеждането на рози е традиционно високата цена, която се предлага основно от чужбина. Едни от първите успешни едри търговци са братята Христо и Никола Пулиеви от Карлово. Българските търговци на розово масло имали представителства в основните търговски центрове - Одрин, Цариград, Лондон, Ню Йорк, Виена и др.
Интересен щрих от нашата история е срещата между търговеца на розово масло Ганю Сомов и Алеко Константинов на Световното изложение в Чикаго през 1893 г. Вдъхновен от търговеца, Алеко въплащава образа на Сомов в героя си Бай Ганьо.
Цената на българското розово масло се измервала с цената на златото. Това се дължи главно на изключителното качество на българското розово масло. То е високо ценено и търсено във високия клас парфюмерия и козметика. Водещи компании като Chanel, Kenzo, Estee Lauder, Dior търсят и ценят високо българско розово масло. Доста често те го използват като “подобрител” към масла от по-нисък клас масла от Турция, Мароко и др.
В страната най-разпространени са четири вида маслодайна роза: Казанлъшка роза (Rosa kazanlika), бяла маслодайна роза (Rosa alba), столистна роза (Rosa centifolia) и стамболска роза (Rosa gallica).
Днес въпреки голямо стопанско значение розовите масиви от година на година намаляват.
Българското розово масло се добива от най-леките цветове на розата. То е със жълто-зеленикав цвят и с приятна, специфична миризма. Маслото съдържа цитронелол, гераниол, нерол, въглеводороди, терпени и др. ценни съставки. Друг продукт, който се добива от розата, е розовата вода. Тя е страничен продукт, който се получава при добива на розово масло. То се използва в козметиката, както и като ароматна хранителна подправка.
Розоберът започва около 4-5 ч. сутринта и продължава до 11.30 ч., докато росата е още по листенцата. Когато слънцето изгрее, то изпарява маслото, затова розоберът трябва да се случва винаги рано сутрин - маслото тогава е най-силно. Цветовете се събират в плетени кошници, за да може цветът да диша. Брането се извършва само “на ръка”.
Набраната роза до преработката ѝ в дестилериите се съхранява в найлонови чували на хладно място, защитено от слънчева светлина. За да се запази качеството на маслото, набраният свеж розов цвят трябва задължително да бъде преработен същия ден.
Един килограм български розов цвят се изкупува тази година за около 2,50 лв. За сравнение 1 кг розово масло струва над 5000 долара.