Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Клиниката по клинична имунология на Александровска болница празнува 50 годишен юбилей

Проф. Елисавета Наумова: Трябва ни оценка на постваксиналния имунен отговор след Covid-19

Подготвяме Национална скринингова програма за неонатална диагностика на първични имунни дефицити

Проф. Елисавета Наумова
Снимка: Александровска болница

" 50 години е едни добър период от време за развитие на една наука, която по принцип е много млада. В същото време проблемите пред тази наука дадоха голям тласък за нейното много бързо развитие. Това, което е направено в областта на клиничната имунология в Александровска болница е достойно за уважение. Чувствам едно удовлетворение и донякъде изпълнен изцяло дълг към пациентите, защото клиниката извършва вече огромен спектър от дейности", каза в специално интервю за БНР проф. Елисавета Наумова, ръководител на Клиниката по клинична имунология с банка за стволови клетки и на Експертния център по редки болести - първични имунни дефицити в УМБАЛ „Александровска” и ръководител на Джефри Модел Център - София, за диагностика и лечение на първични имунни дефицити.

Днес Клиниката отелязва тържествено своя 50 годишен юбилей.

УМБАЛ „Александровска”
Клиниката по клинична имунология с банка за стволови клетки извършва респектираща по обем и същност медико-диагностична, лечебно-консултативна, учебно-преподавателска и научно-изследователска дейност в областта на клиничната имунология, имуногенетиката, тъканата съвместимост, трансплантацията и редките болести. Дейността и е започнала през 70 -те години на миналия век.

Част от огромния спектър дейности са уникални за страната: диагностика на заболявания, вкл. имунодиагностика; диагностика при донори и рецепиенти на органи, тъкани и клетки; молекулярна диагностика; имунологичен мониторинг; лечение на заболявания, вкл. субституираща, имуномодулираща и специфична имунотерапия.

"Функционирането на имунната система е една сериозна предпоставка за хармонията и дейността на целия организъм. Именно затова вродено или придобито увреждане на някой от компонентите на имунната система води до нарушаване на цялостаната функция на имунната система. Нарушаването на тази функция води след себе си развитието на различни заболявания. Така че, ранната оценка на компетентността на имунната система е изключително важна да бъде направена с оглед рано да се диагностицира наличието на такова нарушение в имунната система.


Първичните имунни дефици са редки заболявания, които са с вроден генетичен дефект в някои от компонентите на тази система. За над 400 гена е установено досега, че са дефектни и голям брой заболявания са описани в тази група. Поне досега са намерени нарушения в тях, но тази бройка непрекъснато се увеличава и оттам се описват и над 400 заболявания, свързани с първичен дефект в имунната сисстема. Затова и ранната дигностика позволява адекватна терапия, защото за голяма част от тях има лечение, което може да ги върне към нормалният начин на живот", изтъкна проф. Наумова.

"Експертният център по редки болести - първични имунни дефицити има за цел да подобри ранната диагноза на тези заболявания, чрез въвеждане на скринингова програма при новородените за тежки T и B клетъчни имунни дефицити, както и с разширяване на диагностичните възможности за доказване на тези заболявания.  Моят екип разработи технология с намерението тя да се утвърди в скрининга на новородените деца за ранна диагностика на ПИД.

Първите данни от пилотно проучване на екипа, което обхваща над 1000 души, са готови и ще бъдат представени на Министерство на здравеопазването.

Амбицията на нашата имунулогична общност е да изготвим Националната скринингова програма за неонатална диагностика на ПИД. Това ще е един вид профилактика на имунното здраве в разлчните възрастови групи.

Този неонателен скиринг за тежки T и B клетъчни имунни дефицити искаме да стане част от Националния скрининг. В момента родителите не могат да го правят дори по свое желание, защото той е част все още само от пилотни програми, но вероятно скоро ще има и тази възможност. Така както е вече и в Европа", каза още за БНР проф. Наумова и допълни:

Александровска болница

"В тази програма искаме да включим и оценка на постваксиналният имунен отговор. МЗ не прие нашето предложение за масов скрининг след ваксинация. Това щеше да даде сериозни данни, каквито вече има в другите европейски страни.

Това ще даде една реална предства за покритието на нашето общество от всички задължителни ваксини. Защото ние нямаме обратна информация - ние ваксинираме, но не знаме дали те са 100 процента протектирани. Така че, не знаем какъв процент от децата са наистина протектирани от заболяванията, срещу които ги профилактираме.

Това досега не се е правело и това се показа много ясно с пандемичната обстановка и ваксинацията, която се извършваше срещу Covid - 19. Така се установи,че покритието, които са протектирани след ваксина в никакъв случай не е толкова високо, колкото предполагахме, че ще бъде. Това е свързано с определени нарушения в имунната система. Имаме също и наблюдения при други ваксинални антигени като дифтерия, тетанус, пневмококи и там също се наблюдава различно ниво на покритие. При някои хора нивото на покритие е по-продължително, при други не е. Тоест при тях трябва да се направи реваксинация в по-ранен етап.

Тези данни са изключително важни за адекванто планиране на имунизационните ни програми.

Александровска болница
Нашите анализи сочат, че най-добротата защита е при хората, които преболедуваха Covid - 19 и после се ваксинираха. Те имат по-силен и по-продължителен имунен отговор.

Надявам се, че през есента у нас ще бъде достъпна новата ваксина, която е ъпдейтната за новите мутации на вируса", утгочни още проф. Наумова.

По думите й не се наблюдава отлив от това родителите да не ваксинират децата си поради пандемичната ситуация с останалите видове ваксини.


Клиничната база на Клиниката по клинична имунология с банка за стволови клетки  трябваше да се разшири чрез един проект, който е отпреди 15 години. На мястото е изгорялата анатомия трябваше да се направи супер модерна клиника с банка за стволови клетки и трансплантация.

"Това е моята мечта и досега. На едно място да бъде събрано всичко, за да има комплексна грижа за пациента, което дава и най-добрият резултат при всяка диагностика и терапия.


Защото колегите, които работят тук са изключително опитни и могат да обединят изследванията с данните за пациента и да поставят диагноза и съответно да проведат адекватно лечение ", сподели още изтъкнатата имуноложка.

Александровска болница
И още по актуалната тема за имуносупресията на трансплантираните:


"В Клиниката се извършва се имунологична подготовка на донори и реципиенти за трансплантация на органи, тъкани и клетки и мониториране на трансплантирани пациенти. По отношение на трансплантираните пациенти в България имуносупресията се контролира от звеното на проф. Добрин Свинаров в Лабораторията за лекарствен мониторинг.

Ние с неговата лаборатория разработихме съвместно фармакогенетичен метод за определяне на метаболизма и транспорта на широк спектър от имуносупресивни средства, които се прилагат при трансплантация.

Имаме амбицията и намерението този метод да бъде предложен на Министерство на здравеопазването, за да бъде одобрен за специфициране да се прилага преди още да бъде трансплантиран пациента. Тоест да се приложи още при реципиента. Така ще се определи дали те са бързи или по-бавни метаболизатори и по този начин още се прецизира още от началото дозата на медикамента след трансплантирането. По този начин ще имаме информация още на входа на трансплантационния процес", съобщи още за БНР проф. Наумова. Това по думите й макар и нов подходо, все пак се прави в някои страни като Франция.

Александровска болница
Според данните на Експретния център по редки болести в Александровска болница над 60% от пациентите с ПИД остават недиагностицирани, дори в страни със съществуващи традиции за диагностика на ПИД. През петте години на съществуване в експертния център са въведени критерии за бърза и надеждна диагноза. Това води до лесен и бърз достъп до генетична диагностика и скъсяване на пътя на пациента до адекватно лечение, в т.ч. и генна терапия. В резултат на тези стъпки новооткритите ПИД пациенти през последните 15 години са 186, като през последните 5 години броят им се е удвоил, което е съпоставимо с това в други европейски страни. Всички новодиагностицирани деца и възрастни получават навременна и адекватна терапия безплатно и се обгрижват от специалистите, работещи в специализираните центрове. Изградена е тясна и ефективна колаборация между педиатри, клинични имунолози и други специалисти обслужващи ПИД пациентите. Добър пример за това е преминаването на пациент с ПИД от педиатрично отделение на УМБАЛ ”Св. Георги”, Пловдив към Клиниката по клинична имунология в УМБАЛ ”Александровска”, поради навършване на 18 години.

По предварителни данни всяко 1 от 300 новородени е с потенциалнo имунно нарушение, което е необходимо да бъде навременно уточнено. Това, заедно с разширените възможности за имунологично и генетично тестване, ще обезпечи ранното лечение и добрата прогноза на засегнатите.

ККИ е приемник на Националната публична донорна банка за стволови клетки и на първия у нас Експертен център по редки болести за диагностика и лечение на първични имунни дефицити, който е член на две европейски референтни мрежи. Лабораторно-диагностичните медицински услуги включват имунофенотипизиране по международно утвърдени панели за диагностика на имунодефицитните състояния, тестове за функционална клетъчна активност, фагоцитоза, високоспециализирани имунологични и молекулярно-генетични изследвания и се прилагат иновативни методи на лечение. Качеството на работата е сертифицирано от международни системи за междулабораторен контрол.

Още по темата в звуковия файл.

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна