Координираното и организирано, на моменти, превозване на украинци, бягащи от войната, създаде усещането за една система, задвижена от експерти в тази област. Споразумения между прокуратурата и двама обвиняеми дават и доказателства в тази посока. Случаите е възможно да са изолирани, но има вероятност и да са част от схема, в която едни хора се облагодетелстват от други, бягащи от войната.
На 21 април Районният съд в Царево одобрява две споразумения между прокуратурата и двама обвиняеми – украинката Тетяна Шкода и пловдивчанинът Росен Иванов. Двамата се признават за виновни, че са "поддържали заблуждение" близо 30 души, бежанци от Украйна.
Каква е схемата?
Двамата са подвели Татяна Тилис от Днепр, че дължи по 150 евро за нея и за сина ѝ за благотворителност. От Людмила Горбань от Комунарск взели по 165 долара за нея и двама нейни роднини, като обяснението тук било, че парите се дължат за кухнята и персонала на хотел в Китен. Причината – трябвало да се плати на собственика, за да ги осигури. Мотивите за сумите, прибирани и от останалите украинци са сходни – за отваряне на хотела, за персонал, за аниматор. Сумите също са за идентични, но прави впечатление, че на Марина Рожко от Днепр са взели и 200 долара за кучето. При някои от случаите е намесено и украинското консулство и отново благотворителност. И така - близо 30 души.
Споразумението е влязло в сила и двамата осъдени, които признават вината си, Тетяна Шкода и Росен Иванов получават наказание по шест месеца условна присъда. Доказаните вреди, нанесени на украинците, са в размер на над 20 000 лв. и двамата са възстановили взетите пари.
Има ли замесени хотелиери в тази схема? Взимани ли са пари и от държавата, и от бежанците?
Поне в този случай няма подобни данни. Българските собственици на базата, научи БНР-Бургас от отлично осведомени източници, са получавали пари само от държавата. Тези от украинците не са стигнали до тях.
Във веществените доказателства по делото има и договор между осъдения Росен Иванов и Александър Лишански. Украинецът е туроператор, работи от години с групи от страната, основно деца, които почиват в Китен. Свързахме се с него по телефона, но той бе лаконичен и ни насочваше основно към въпросния Иванов и органите на реда и правораздаването. Няколко пъти повтори, че историята е доста дълга и не е за по телефон. Според него, Иванов е използван, той работи с него от години и не са имали проблеми. Посочи, че едва ли са взимани пари от бежанците за настаняване, а по-скоро за някакви екстри.
Опитахме се да се свържем и с Росен Иванов. Той не отговори на позвъняванията ни на мобилния му телефон, нито на съобщението, което му изпратихме. Готови сме да предоставим и неговата гледна точка, ако той прояви желание.
Каква е ролята на Тетяна Шкода – не можахме да разберем. Според нейния сънародник Александър – тя е преводач. Според други – превозвач.
По непотвърдена информация, въпросните украинци, които Росен и Тетяна са таксували допълнително, са били настанени в бившата държавна база „Шипка“. Настоящите ѝ собственици обаче посочиха, че нямат нищо общо, те само са спали там, след което са преместени в друг хотел.
Наемателят му посочи, че са дали показания в полицията, по време на разследването, но не разполагат с повече подробности. Имало е и оплаквания от някои от украинците. От хотела са категорични, че те са свършили своята работа по бежанската криза без да са искали допълнително средства от бежанците. Наемателят поясни, че не познава Росен Иванов, той е контактувал със собствениците на хотела.
И така, историята се заплита още повече. Но остава усещането за една далавера, която е пресечена, защото двамата осъдени са възстановили взетите от украинците пари. Въпросът е дали няма и други подобни схеми, при които от бежанците са взимани средства, за да им се гарантира нещо в България – дали само подслон или по-луксозно настаняване. Поне за територията на Бургас няма други образувани производства от страна на прокуратурата. Но тази схема трябва да е червена лампа за българските власти.
