5
Преди седмици от управляващата коалиция внесоха проектопромени в Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането. До момента предложенията не са гледани в Комисията по здравеопозване, но кратките като обем текстове събудиха застинали от десетилетия проблеми в начина на организация на целия процес на кръводаряване и набиране на кръв и кръвни продукти у нас.
Въпреки затруденията, които срещнахме със събеседниците в началото, в този първи епизод по темата, гостите проведоха ожесточен спор.
Спорът е в името на правилното разбиране на многобройните проблеми и пробойни. Участниците поставиха пред законодателя най-острите проблеми пред кръводаряването у нас.
Епизодът на подкаста "В центъра на системата", дава отговор дали поощренията като храни и тонизиращи напитки, пари за път, платен отпуск за всяко кръводаряване, ваучери и наливането на още милиони в системата, ще постигнат заветните цели в предлаганите промени в Закона за кръвта и кръводаряването - да има достатъчно кръв и най-вече - да се премахне ширещата се нелегална търговия с кръв и кръвни продукти.
От разговора ще научите:
🔴 Трябва ли да се заплаща за кръводаряването
🔴 Какъв е европейският опит
🔴 Какво означава безопасна кръв и чия отговорност е нейното проследяване
🔴 Кои са "професионалните кръводарители" у нас
🔴 Кои са митовете за кръводаряването
🔴 Кои са основните проблеми на кръвните центрове у нас
🔴 Промените в законопроекта на управляващата коалиция адекватни ли са на проблемите
🔴 Може ли стимул да бъде на кръводарителя да се прави и пълна кръвна картина
Слушайте в Spotify:
Или в Soundcloud:
В епизода гости са:
✅ Мария Петрова - адвокат, специалист по медицинско право
✅ Д-р Станимир Хасърджиев - един от основателите и дълогогодишен председател на Националната пациентска организация (НПО) и Генерален секретар на европейското партньорство по здравеопазване
✅ Стефка Попова-Лазарова - юрист и председател на Българска организация за доброволно кръводаряване
✅ Алисе Муртезова - административен директор на Лечебни заведения „Медика" - Русе, замедтник-председател на Българската болнична асоциация, гост по телефона
"Промените в закона са изключително козметични и за нас като организация са направо абсурдни на база реално същестуващите проблеми и това, което се предлага няма да доведе до тяхното решаване. И макар в закона да го има, на практика в законопроекта липсва оценка на въздействие. Няма и анализ, и разчет защо искат една или друга промяна", коментира Стефка Попова-Лазарова, председател на Българска организация за доброволно кръводаряване
В промените на закона се предлага тонизираща и подкрепяща храна в размер на 15 лв., от досегашните - 5 лв, възстановяване на непосредствени разходи на кръводарителя с доказване с фактури и бележки - до 35 лв, ваучер в размер на сума около 42 лв., или 50 на сто от дневното трудово възнаграждение, разходи на лечебното заведение - 15 лв, (по вземане на кръвта и промоция на кръводаряването), два дни допълнителен платен годишен отпуск за кръводарителя, кръводаряване при спешност - по от 120 или до 180 лв. за кръводарител. (бел.ред.)
"Много скептично съм насторена към предлаганите промени. Ние още през 2018 г. внесохме наши предложения за изменения и допълнения в три закона - Закона за кръвата, за здравето и Закона за лечебните заведения - всичко това е входирано, но до ден днешен няма резултат. Сега обаче, нашето разочарование е, че въобще не виждаме тези текстове, които предложихме. Те са от изключително съществено значение, като се започне от терминологичното единство, което трябва да се постигне във всички закони, касаещи този акт и се премине през администратино-наказателни разпоредби.
Знаем за широкото разпространената практика да се продава кръв и именно затова бяхме предложили един нов член в Закона за здравето. Според него - човек, който с цел лична облага склонява и организира едно или повече лица за възмездно даване на кръв, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение от 2000 лв. до 5000 лв.", каза Алисе Муртезова – административен директор на Лечебни заведения „Медика" - Русе. И добави:
"Големият проблем пред лечебните заведения са спешните случаи на пациенти с нужда от кръв. Трансфузионните центрове не винаги могат да реагират и когато ни дадат по спешност кръв, искат тези количества да бъдат заменени. И ние сме между "чука и наковалнята" - да искаме от близките кръв, а ако такъв пациент няма близки в България, как да им обясним, че те в рамките на няколко дни трябва да възстановят тази кръв и тогава ни питат - продава ли някой тази кръв?
"Проблемът с недостига на кръв и кръвни продукти е сложен и голям и на европейско ниво. Поради тази причина Европа търси решение как да бъде решен този въпрос във всички държави.
Предстои обявяването на нови текстове от вече действащата директива за кръв и кръвни продукти в Европа. Най-вероятно тези текстове ще бъдат доста различни от това, което знаем като утвърдени похвати и мерки в Европа. Все още не знаем каква ще е насоката. Дали предлаганите промени у нас са съобразени с предстоящите, също не зная. Като генерален секретар на европейското партньорство по здравеопазване нямам още информация.
В правилна посока се мисли да се регламентира заплащането, защото в България тези лоши практики, които съществуват от години, трябва да бъдат преустановени, независимо по кой начин", това съобщи д-р Станимир Хасърджиев от НПО.
"Ако се върви към платено даване на кръв - трябва да се махне от думата кръводаряване - даряване. За мен по-скоро трябва да се върви към мащабна промоция на кръводаряването, да не се разчита на структурите на БЧК само, които работят много в тази посока. За мен най-важният проблем е с липсата на кадри и в центровете на място, и като мобилни екипи, които да участват в акции по кръводаряване", коментира Алисе Муртезова.
"Против сме да бъде платено кръводаряването - това противоречи на всяка световна практика. Най-безопасното кръводаряване е именно безвъзмездното. Това гарантира, че самият кръводарител няма друг интерес - получавйки заплащане, той може да скрие, че има някакво заболяване или противопоказания. Кръвният център изследва само за СПИН, хепатит и сифилис. Всичко останало остава вътре в кръвта - дали този човек е пил медикаменти или е приемал нарктоци, тоест ние трябва да разчитаме на добрата воля на кръводарителя, за да имаме безопасна кръв за пациентите. Ако се легализира заплащането, лошите практики ще станат повече," категорична е Стефка Попова от БОДК.
"Липсата на регламент води до тези проблеми. Явно "глупавите европейци" са разбрали как да решат проблема с недостига на кръв. В четири европейски държави - Германия, Австрия, Чехия и Унгария кръводаряването не е безвъзмездно, то е добре заплатено, там има редовни кръводарители, които са изследвани и проследявани, и мотивирани. Да, заплащането не е единственият мотив, но при положение, че виждаме, че има недостиг на кръв, че има пациенти, за които това е животоспасяващо, да продължаваме да твърдим, че е много хубаво да е безвъзмездно, но очевидно не е ефективно..."
"Аз няма да бъда толкова остра в критиката си е ще кажа, че всяка една крачка в позитивна посока, ще я толерираме, стига тя наистина да може да постигне целите. Въпреки, че като прочетем това, което виждаме в законопроекта и познавайки добре основните проблеми в сферата, смея да кажа, че нищо няма да се промени. Освен да се даде допълнително финансиране на определени сектори, но без да се постигне главната цел - стопиране на незаконното продаване на кръв", заяви Мария Петрова - адвокат по медицинско право.
"А тези стимули, които се предлагат в закона, независимо колко са - не са водещия проблем и не са в основата на проблема, за да го разрешат. Като се има предвид и остарялата терминология в Закона за кръвта, липсата му на връзка със Стандарта по трансфузионна хематолигия, няма да постигнем основната цел - безпрепятствен достъп до кръв за нуждаещи се пациенти и болници.
Според мен трябва да се създаде единна нормативна уредба, която практически да реши този проблем. А една част от проблемите са и чисто практически, като това да има условия за правилно съхраняване на такъв деликатен продукт като кръвта. Така че, настоящият законопроект е една много малка крачка, толкова малка, че мога да я нарека нищожна и негодна за постигане на целите на закона.
"Това е високохуманен акт и в момента, в който направим възмезден еднин такъв акт - ние отваряме кутията на Пандора. У нас не можем да приложим опита на германците с професионалните кръводарители. Защото имаме проблем с проследяване на здравния статус на тези лица. Ако направим платена кръвта, поради високото й търсене цената й ще нараства, ще трябва тогава да направим платени и органите, и яйцеклетките и друг билогичен материал също. България не е дорасла на този етап да контролира това...рязко ще отворим капака на Пандора...", смята Мария Петрова.
Следва продължение по темата.
