Eмисия новини
от 13.00 часа
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

България е притегателен център за контрабандистите на упойващи вещества в началото на ХХ век

Снимка: ЕПА/БГНЕС

От 1988 г. България отбелязва 26 юни като Международен ден за борба със злоупотребата и нелегалния трафик на наркотични вещества. Има обаче период в историята ни, в който държавата дори насърчава населението да произвежда опиати.

Отглеждането на сънотворен мак е част от икономическия живот още в рамките на Османската империя. След Освобождението (1878) се слага началото на нова държавна политика, която с времето придобива значение за препитанието на хората и попълването на хазната с чуждестранна валута.

“Тогава самостоятелната българска държава е земеделски ориентирана. През 1883 г. Министерството на финансите взима решение българското население да започне добив на опиум и даже поощрява производителите, спечелили отличие за качествен опиум на земеделските изложения, с награда от 5 хил. лева” – разказва д-р Димитър Гюдуров, гл. ас. в Нов български университет, автор на мащабното изследване “Българите и опиатите. Производство и търговия. 1879-1944”.


Икономическата криза след Първата световна война принуждава част от населението да се преориентира към нова земеделска култура, нетрадиционна за селското ни стопанство, но носеща добри печалби – индийския коноп и извличането на хашиш от него. Засилва се и спекулата.

Българите имат нагласа за нелегална търговия – казва д-р Гюдуров и обяснява: – Това население е било част от Османската империя, която е чужда за него, свикнало е да не се съобразява със законите, да крие продукция, да укрива данъци. Когато се появява българската държава, населението продължава да продава нелегално тютюн, опиум, копринени пашкули, розово масло, за да не плаща данъци и да увеличи печалбата си.”

В този период контрабандистите пренасят стоките основно с кораби през черноморските пристанища в Бургас и Варна. Печалбата е огромна. Наркотикът се закупувал за 400 лв. за кг, а в Египет се продавал за 35-40 хил. лв. За сравнение, месечната заплата на министър-председателя била 6 хил. лв.

Интересно е, че в България по онова време не се създават организирана престъпност и подземен свят, каквито се наблюдават в Европа и Северна Америка. Причината е в слабо урбанизираната българска държава и съсредоточаването на населението в селата. Престъпните групи у нас в първите десетилетия на м.в. са следствие от злоупотреба със служебно положение и влияние:

“Българските престъпни групи се различават по това, че се събират за кратък период, извършват престъпление, но нямат повтаряемост на различни по вид престъпления. Една година печалба носи фалшифицирането на цигарени бандероли, следващата година това може да е трафик на копринени пашкули, опиум, морфин, хероин, хашиш. Престъпниците за определен вид закононарушения организират държавни служители на високи постове – полицейски началници, окръжни и околийски съдии, които събират лъвския пай от печалбата” – разказва г-н Гюдуров.


Въпреки високото качество на добиваните в България опиати, в онзи период наркоманията не съществува като социален и културен феномен. Статистиката на здравните власти след 1935 г. показва, че в страната има 8 души, употребяващи морфин и 1 човек, употребяващ кокаин. В българските представи и обществени стереотипи наркотикът не бил за употреба, а за продажба.

В началото на 30-те г. на ХХ в. Европа налага строги мерки срещу производството и разпространението на наркотици, и незаконните групи изместват своите центрове на дейност, в това число и към България. Страната ни добива само 1% от световното производство на опиум, но в законодателен план предоставя изгоди за контрабандистите – липса на углавно преследване, ниски глоби и липса на споразумения за екстрадиция.

България е обвинена, че се превръща в разпределителен център за упойващи вещества, но по-скоро става място, на което международните контрабандисти, в това число и фамилията на Лъки Лучано, се събират и дискутират свободно каналите за наркотици. Проблемът е овладян от полицията, която прилага физическа сила” – уточнява Димитър Гюдуров.

Показателен е и фактът, че до 1936 г. в България работят 7 фабрики за алкалоиди, които произвеждат легално количество упойващи вещества за медицински цели, но в същото време продават и нелегално за по-големи доходи.

Борбата на българските власти срещу нелегалното добиване и разпространение на наркотиците се води с променлив успех през годините, а войната срещу тях продължава и днес.

Снимки: личeн архив, ЕПА/БГНЕС


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Най-четени